Държавните предприятия на печалба през 2015 г.

Георги Вулджев, ИПИ

До май месец бяха публикувани годишните финансови отчети за 2015 г. на болшинството държавни предприятия (т.е. предприятия с поне 50% държавно участие) в страната. В тази връзка решихме и тази година да направим преглед на нетния им финансов резултат. Всички 178 предприятия, за които има данни, са натрупали общо 105 млн. лв. нетна (след данъци) печалба през изминалата година. Това е подобрение спрямо 2014 г., когато тези предприятия са отчели нетна загуба от 255 млн. лв, но остава под печалбата от 488 млн. лв. за 2013 г. От всички 178 държавни компании 111 са били на печалба, 65 - на загуба и 2 - с нулев резултат за 2015 г. Въпреки че предприятията, отчели печалба, са почти двойно повече от тези, отчели загуба, медианната възвръщаемост на активите на всички тях е изключително ниска – едва 0,36%.

Трите предприятия, отчели най-висока загуба през миналата година, са НЕК - 196 млн.лв., ТЕЦ Марица Изток 2 - 72 млн. лв. и Главно управление „Строителство и възстановяване” (ГУСВ) - 32 млн. лв.

Таблица 1: Десетте най-губещи държавни предприятия за 2015 г., печалба след облагане с данъци, хил. лв. 

За поредна година основният виновник за големите вариации в общия финансов резултат е НЕК. След като годишната загуба на предприятието скача от 137 млн. лв. през 2013 г. до 586 млн. лв. през 2014 г., през 2015 г. тя спада до 196 млн. лв. Това се дължи основно на честите промени в регулираните цени на електроенергията през последните няколко години. Тези цени първо бяха намалени три последователни пъти през 2013 г., което увеличи загубите през 2014 г.[1], а след това бяха вдигнати през 2014 г., което пък съответно доведе до техния спад през 2015-та.

При 6 от останалите 9 предприятия с най-високи загуби ситуацията се е влошила през 2015 г. Така например, загубите на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД и „ГУСВ” ЕАД са двойно по-големи през 2015 г. в сравнение с 2014 г. Влошеният резултат на ТЕЦ Марица Изток 2 се дължи на промяна в регулаторната политика, която доведе до значително намаление на количествата, които НЕК задължително изкупува от централата за задоволяване на потреблението на регулирания пазар. Освен това бяха въведени търгове за закупуване на студен резерв от ЕСО, които изместиха задължителните квоти по централи, които действаха преди това. Двете мерки водят до загуба на пазарен дял и невъзможност централата да реализира произведената електроенергия на свободния пазар, както и да се класира за предоставяне на студен резерв, което води до невъзможност за покриване на разходите ѝ.

Състоянието на железопътните предприятия продължава да е отчайващо, въпреки че в общ план има леко подобрение. Загубите на „БДЖ-Товарни превози” са паднали с 12 млн. лв. през 2015 г., но пък тези на „БДЖ-Пътнически превози” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” са скочили с 10 и 3 млн. лв., респективно. „Холдинг БДЖ” обаче също бележи подобрение – годишната загуба от 13 млн. лв. за 2014-та е паднала на 5 млн. лева за 2015-та.

БЕХ за пореден път е предприятието с най-високи печалби, но се забелязва, че през 2015 г. печалбата му е намаляла с повече от 50% спрямо 2014 г. В 8 от останалите 9 най-печеливши предприятия обаче печалбите са се покачили спрямо 2014 г. На челните позиции сред държавните компании с най-големи печалби се нареждат БЕХ (124 млн. лв.), Булгартрансгаз (93 млн. лв.) и АЕЦ Козлодуй (82 млн. лв.).

Таблица 2: Десетте най-печеливши държавни предприятия за 2015 г., печалба след облагане с данъци, хил. лв. 

От данните ясно се вижда, че държавните предприятия с най-високи загуби и най-високи печалби са концентрирани в два сектора – енергетика и инфраструктурата. Съответно ситуацията в тези два сектора оказват най-голямо влияние върху финансовия резултат на държавните предприятия като цяло. От анализираните данни става ясно, че въпреки увеличението в печалбите на държавните предприятия през 2015 г., състоянието в определени сектори като енергетика и ж.п. транспорт остава критично. В енергетиката това се дължи основно на регулаторната политика, а в железопътния транспорт - на липсата на реформи.

[1] Традиционно ценовите решения на регулатора са в действие за период юли-юни и по този начин едно ценово решение влияе на финансовите резултати на предприятията в сектора в две последователни фискални години – януари-декември. През 2013 г. намаление на цените имаше от началото на март, началото на август и в края на декември, което влезе в сила от 1 януари 2014 г.