Държавният дълг расте – какво от това?

Милена Шиякова
Увеличението на държавния дълг е най-добрия начин за излизане от кризата. Това заяви преди дни министърът на финансите Симеон Дянков и обяви, че държавният дълг сега е 9.8 милиарда лева. В проектобюджет 2011 е записано, че той може да достигне 14 милиарда. Въпреки стряскащата цифра, това е политиката, чрез която България ще излезе от кризата, няма да вдига данъците и ще даде възможност за развитие на бизнеса, убеден е финансист номер едно.
Анализаторите реагираха на новината и предупредиха „Не забравяйте 2010 година". В проектозакона за държавния бюджет за 2011 г. е записано, че размерът на дълга може да нарасне с до 3.5 млрд. лева. Пропуска се обаче, че до края на 2010 г. остава още време, а законът позволява значително увеличение и през тази година. Тоест 3.5 млрд. лева не е реално ограничение на размера на дълга, пише в анализа си икономистът от институт „Отворено общество" Георги Ангелов. Реалното ограничение на размера на дълга през 2011 година е 14 милиарда лева. Т.е. с 4.2 милиарда лева повече отколкото е дългът в момента. Като добавим планираното увеличение на държавно гарантирания дълг в размер на 800 милиона лева през 2011 година, стигаме до числото 5 милиарда увеличение на дълга, допълва икономистът.

До какви последици води това?

Проблемът не е в самия размер на дълга, коментира пред Economynews.bg Десислава Николова от Института за пазарна икономика. В момента държавният дълг е в рамките на 14-15% от БВП, което е малък процент на фона на другите страни от ЕС. Проблемът идва от това, че само в рамките на една година се предвижда драстично увеличение от 1/3, което е много сериозен процент са толкова кратко време. Това автоматично ще изпрати негативен сигнал към международните рейтингови агенции, предупреждава Николова. Ако увеличим дълга, трябва да забравим за повишение на кредитния рейтинг на страната. Перспективата ни ще премине към стабилна или отрицателна. Така изпращаме и негативен сигнал към чуждите инвеститори, допълва Десислава Николова. В момента инвеститорите са уплашени и предпазливи по отношение на вложенията си, а навлизането на чуждестранни капитали е нашият шанс за увеличение на икономическия растеж през следващите години. Ако допуснем влизане в спиралата на дефицит и дълг, трудно ще излезем от нея и ще постигнем балансиран бюджет, убедени са от ИПИ. Попадаме в омагьосан кръг, разсъждава Николова, изпращаме сигнал към инвеститорите, че икономиката ни не е устойчива. Изводите: Увеличението на размера на дълга до 20% от БВП не заплашва макроикономическата стабилност на страната, но ни тласка към опасна пътека, от която трудно се излиза.

Огромни лихви на гърба на данъкоплатеца?

Икономистите Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" критикуват изначалното намерение на правителството да заложи дефицит в бюджета, който да трябва да се финансира с дълг. Желанието на правителството да харчи повече, отколкото събира, е притеснително, коментира Богданов, цитиран от econ.bg. Проблемът с трупането на дълг е и в това, че не може да се прогнозира при какви лихви може да се теглят заеми и да се пускат облигации. По този начин на практика държавата става заложник на ситуацията на международните дългови пазари, която едва ли през 2011 г. ще е благоприятна за България. Анализатори предупреждават, че взимането на нов заем по време на криза ще струва милиони лихви на българския данъкоплатец. Съображенията на експертите не са само хипотетични, коментира Георги Ангелов. Само през последните две седмици МФ емитира дълг за над 600 милиона лева. Лихвата е 6.45% годишно за 15-годишния дълг в евро. При подобни нива на лихвите и при планирания темп на задлъжняване и рефинансиране, съвсем скоро бюджетът ще плаща над 1 милиард лева годишно само за лихви. Това е повече дори от бюджета на МВР - министерството с най-голям бюджет през 2011, допълва Ангелов. Плановете на правителството са да финансира държавния дълг на пазарен принцип. Не са обявени намерения за прибягване до заеми от международни финансови институции, коментира Десислава Николова от ИПИ в отговор на въпроса ще доведе ли ситуацията до ново споразумение с МВФ. Съществува обаче реален риск в бъдещ момент пазарът да поиска висока цена за финансиране на дълга, ако България бъде възприета като рискова инвестиционна дестинация. Тогава страната ни хипотетично може да бъде изправена пред необходимостта за вземане на нови кредити от международни финансови институции. Те ще бъдат изгодни, но ще бъдат обвързани с нови реформи, които България ще се задължи да извърши. В тази връзка такова развитие на ситуацията може и да не се окаже най-лошият сценарий, коментира Николова, защото се вижда, че правителството само не е в състояние да се справи с реформите.

Решението

Икономистите виждат и алтернативни начини за финансиране на дефицита и това е например приватизацията. От разпродажбата на "Булгартабак", държавните дялове в ЕРП-тата и други кабинетът планира да събере догодина 450 млн. лв. Изследване на ИПИ показва, че сумата може да набъбне поне до 1 млрд. лв. Целта е постижима, но е нужна политическа воля за задвижване на процеса. Освен това Николова смята, че ако т.г. кабинетът не стопи фискалния резерв до минимума от 4.5 млрд. лв. и си запази малко повече пари, догодина може да ползва тях за запълване на дупката в хазната и да не тегли нови заеми. Увеличението на дълга ще даде много лош сигнал и пред Брюксел за бесните темпове, с които нарастват дълговете в сегашните условия, коментират експертите. Стратегията за управление на дълга през 2009 - 2011 г. действително предвижда той да достигне 25% от БВП, но според анализаторите този процес трябва да бъде сдържан, а не да се прави такъв скок само в рамките на година и половина.
ЕС настоя за затягане на бюджетната дисциплина в страните от еврозоната, вероятно ще окаже натиск и на страните извън еврозоната за затягане на коланите. В същото време България в момента се намира в процедура по свръхдефицит, което може да се окаже външен възпиращ фактор за драстично увеличение на държавния дълг.