Дянков: Никой не вярва на ЕК и Юнкер

Симеон Дянков, директор на Групата за финансови пазари към Лондонско училище по икономика и политически науки, бивш вицепремиер на България

Анализът е публикуван в US News. Връзка към оригинала: http://www.usnews.com/opinion/articles/2016-09-02/europe-struggling-under-weight-of-brexit-immigration-and-weak-commission

Европа е пред старта на трескав политически сезон, с повече проблеми накуп, от когато и да е било за последните години. Кризата в еврозоната създаде трудности през 2009-2013 г., но те идваха на вълни: Ирландия (2009)., Гърция (2010), Португалия (2011), Испания (2012) и Кипър (2013). Мигрантската криза от 2014 и 2015 г. беше допълнителен тест за адекватността на европейските институции. Но есента на 2016 г. пристига с три ключови предизвикателства: последиците от вота за Брекзит, напрежението с Турция по мигрантския въпрос и надигащия се хор от източноевропейски гласове за оставка на Жан-Клод Юнкер, заради неспособността на Брюксел да се справя с кризи.

Добавете към тези три главни теми перспективата за неуправляема Испания, където за осем месеца се провалиха няколко опита за съставяне на правителство. Добавете и тревогите около предстоящите президентски избори във Франция, където Марин Льо Пен от крайнодесния Национален фронт води в някои от сондажите. Перспективата изглежда плашеща.

Да започнем с вота за Брекзит. Засега Европа се справя ужасно. Първо Жан-Клод Юнкер обвини британските лидери, че „напускат лодката“ и така предизвика гняв от двете страни на Ла Манша. Юнкер настоя за бързо задействане на член 50: официалният старт на развода. Но бе срязан от отиващия си Дейвид Камерън, а отвътре му намекнаха да го дава по-спокойно. Висш чиновник от ЕС коментира: „Юнкер искаше Британия да напусне паркинга преди да е настроила джипиес навигацията си“. Европейският съвет бе прибързано натоварен да поеме работите по развода. И точно когато нещата започнаха да се успокояват, за главен преговарящ по Брекзит бе назначен Мишел Барние – бившият френски комисар, известен с не особено приятелските си чувства към Лондон.

Брекзит поражда въпроси без отговор. Засега знаем, че ще продължи дълго. Знаем, че новото британско правителство наема чиновници за ключовите си институции, които ще водят преговорите. Знаем, че Борис Джонсън, публичният образ на Брекзит, е вече външен министър. И знаем, че част от страните-членки ще искат възможно най-приятелския развод: Великобритания да разполага с повече възможности, от които да избира. Това, което не знаем, е колко важна ще е ролята на главния преговарящ по Брекзит. И не знаем дали в края на краищата процесът няма да бъде поет от Германия - както стана с много от решенията по време на финансовата криза. И повечето от нас не знаят какво си е наумило правителството на Тереза Мей като успешен изход.

Втората трънлива тема е миграцията. Турция е все по-непостоянна от май насам, когато бе договорено задържане на мигрантския поток срещу безвизово пътуване. Ердоган хвърли в затвора няколко хиляди и уволни десетки хиляди, набедени за съпричастност към опита за преврат. И заплаши да отвори границите за близо три милиона мигранти, настанени в лагери из страната. Докладите за нарушаване на човешките права в Турция правят решението по визовия въпрос все по-невъзможно.

Да измерим мигрантската заплаха: бежанците в Турция са около два пъти повече от тези, които влязоха в Европа през 2015 г. И нарастват опитите им за преминаване през България и Сърбия - през студените месеци коридорите по суша са по-безопасни от тези по море. Навярно с Турция е възможно друго споразумение. Иначе Ердоган може да си поиграе с европейските лидери, като отвори временно границите и така качи залога. Европа не е подготвена за тази игра. Лидери от ЦИЕ призоваха за създаване на общоевропейска армия и гранична полиция. Засега няма отговор от Брюксел. В края на август Ангела Меркел предприе неортодоксален ход, като покани източноевропейските лидери на обща дискусия за справяне със ситуацията. Малкото детайли, които изкочиха, показват, че няма ясни отговори за справяне с мигрантската заплаха.

Третата голяма тема е възстановяването на репутацията на ЕК. Слабостта на Комисията при кризи подкопа доверието в Брюксел и няколко страни-членки, най-вече от Централна и Източна Европа поискаха оттеглянето на Юнкер и разширяване на правомощията на Европейския съвет.

Фактът че Меркел, а не Юнкер предприе совалки за обсъждане на тревожните въпроси показва колко изтъняло е доверието в ЕК.

Очевидните слабости на ЕК далеч надхвърлят тези на сегашния й председател. При предишния, Барозо, бюрократичната машина на Комисията се забави с решенията за финансовата криза. Резултатът беше продължителна рецесия в Гърция и скок на младежката безработица в южните държави. Уроците не бяха научени и това се видя при кризата в Украйна през 2014 г. Нужно е сериозно преосмисляне на ролята и отговорностите на европейските институции при управлението на кризи.

Трудните въпроси пред ЕС са решими. Но вече на няколко пъти европейските институции не успяват да покажат, че могат да се справят. Остава надеждата, че лятото е дало време на водещите политици и чиновници в Брюксел да изработят нов подход за справяне с кризи.