Е-администрация и аналогови политици

От около 17 000 регистри в българската администрация едва 46 са свързани към Regix (Registry Information eXchange system), а за 10% от тях (т.е. около 1700 регистъра) няма административно основание да съществуват. Огромната част от регистрите (около 14 000) са на общински администрации, а около 1700 са на централната администрация.

Тези и други любопитни данни за състоянието на е-управлението у нас представиха експерти на конференция “Електронното управление - национален приоритет“.

Целта на конференцията бе да се изясни концепцията за е-управление, да се дефинират ролята, целите, задачите и предстоящите проекти на ДАЕУ, а бизнесът да покаже техники и технологии, с които да се материализират намеренията и концепциите на правителството. Основните дискусионни проблеми и въпроси бяха свързани с архитектурата и жизнения цикъл на системите за електронно управление, както и готовността на администрацията за трансформация на административните процеси, за информационна и организационна реформа.

Според БСК например основните предизвикателствата пред е-управлението в България са:

Електронната идентификация - новите лични карти с е-идентификация след 2020 г. (?)

UX (User Experience) – осигуряване на удобен, популярен и лесно достъпен потребителски интерфейс

Цялостно преосмисляне и пълно препроектиране на административните процеси (ре-инженеринг) на всички нива в държавната и общинската администрации ПРЕДИ електронизацията на услугите.

Реорганизация на съществуващите е-регистри в държавната и общинска администрация и осигуряване на служебен обмен между тях за предоставяне на ефективни е-услуги на бизнеса и гражданите.

България сериозно изостава в европейската класация за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), където в по-лоша позиция от нас е само Румъния. Според Доклада за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии (EDPR) за 2017 г., България заема 21-во място в ЕС по процент на лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца (68%), 27-мо място по е-пазаруване и по потребители на услуги на електронното управление. На 28-мо (последно) място се нарежда страната ни по използване на интернет банкиране, по МСП, които осъществяват онлайн продажби, както и по използване на облачни услуги. Лидерската първа позиция заемаме единствено по процент на лицата, които ползват интернет за видео разговори.

Като добър пример по отношение е-услуги за бизнеса и гражданите БСК посочи Националната агенция за приходите, но за съжаление е-управлението в България като цяло е съпътствано от разпиляване на ресурси и енергия, които не дават очаквания ефект - и като резултат, и като срокове за реализация.

Дигитализацията на едни неефективни административни процедури не ги прави по-полезни за гражданите и бизнеса. Недомислени промени в нормативните документи и объркани административни процеси блокират, например, работата на Търговския регистър и на много фирми им се налага в момента да отлагат провеждането на общите си събрания, заради забавянето на Агенцията по вписване да публикува поканите за тяхното провеждане в разумни срокове.

Цената за липсващата все още „Единна входна точка“ за подаване на годишните финансови отчети от години продължава се заплаща от бизнеса и гражданите с огромно загубено обществено време и разход на средства. Работодателите от много години обръщат внимание, че липсата на публичен регистър на банковите сметки на юридическите лица е в услуга единствено на некоректните търговци. Липсата на регистър на регулаторните режими, вкл. единни стандарти, образци (формуляри), отговорни институции, срокове и дължими такси, права и задължения на администрацията и бизнеса, също продължава да е проблем за цялото общество. Сериозно се бави въвеждането на електронни обществени поръчки и концесии, както и на електронно здравеопазване“.

Трудно се прави е-администрация с аналогови политици, коментира вицепремиер Томислав Дончев.