Е-услуги по време на карантина

Електронното управление не е мода и го доказват сегашните извънредни мерки. То осигурява на потребителите по-евтини, бързи, удобни и „прозрачни“ услуги. Изследване на ЕК за състоянието му сочи, че през 2019 г. около 25% от гражданите на България са използвали електронни услуги в контактите си с различни държавни органи. За сравнение този дял в Малта е 90, а в Естония 80. В други държави той е по-нисък – в Румъния едва 12% от гражданите ползват електронни услуги от държавните органи, а в Италия - 23%.

Кой и за какво ги ползва?

У нас 12% от потребителите са свалили официални документи, а само 10% са изпратили попълнени документи.

Средното ниво на ползвалите електронното управление за ЕС е 55%. От тях 34% са на възраст между 25 и 34 години, а почти половината (49%) са с висше образование. 31% са част от активната работна сила, 39% - учащи и 8% - пенсионери.

Анализ на Института за пазарна икономика показва, че България получава оценка за прозрачността в електронното управление от 48%, при средно за ЕС 62.3%, 96% за Малта, 88% за Естония и 50% за Хърватия. По показателя трансгранична мобилност на гражданите, който показва до каква степен гражданите на ЕС могат да използват онлайн услугите в други държави, България получава 31% при средна стойност за ЕС 47.5%. Достъпността до данни все още е само на ниво предоставяне на онлайн информация и то не в пълния ѝ обем.  Показателят за използване на електронна идентификация (eID) в България е 0, което означава, че електронен документ за самоличност, издаден от друга държава, не може да бъде използван у нас. По отношение на прехвърлянето на електронни документи от една държава в друга, оценката на България е 6% през 2019 г., при абсолютна липса на такава възможност за предходната година.

Отличници и изоставащи

Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги в България сочат, че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справки две години по-рано.

Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справки за обслужване на гражданите и бизнеса.

Службите на държавната администрация, към които са подадени най-много заявки за услуги през 2019 г., са Регистър за задълженията към митническата администрация, Регистър Български документи за самоличност, Класификатор на настоящите и постоянните адреси и Търговски регистър.

Отличник по брой заявки е Община Пловдив – 70 хил. броя за една година. На второ място е Община Троян с над 10 000, следван от Хасково с 8 794 и Козлодуй с 5 476. Столична община е на пето място с едва 4 000 заявки.

Изводите на експертите са, че въпреки тенденцията все повече администрации да се включват в електронния обмен и растящия брой на предлаганите услуги, още има редица трудности пред ефективното електронно управление у нас. Нивото на дигитализацията и употребата на информационни и комуникационни технологии е с 20 процентни пункта под средното за ЕС. Голяма част от информацията е леснодостъпна за потребителите, но извършването на операции изцяло по електронен път остава ограничено. Как се прави електронно управление от полза за всички можем да се поучим от първенците в ЕС Малта, Естония и Австрия. Областта, в която ЕС показва най-голям прогрес през 2019 г., е стремежът към улесняване на потребителите за ползване на електронни услуги.

Пазарът в цифри

• В условията на епидемията НОИ предоставя услугите си по електронен път – срещу е-подпис или ПИК.
• НОИ е издал над 525 000 персонални идентификационни кодове (ПИК) за последните три години.
• Статистиката сочи, че на годишна база се наблюдава стабилно нарастване на заявките от страна на потребителите на онлайн услугите на института за получаване на ПИК.
• ПИК се издава на момента във всяко едно от териториалните поделения на институцията и само срещу представяне на личната карта. 
• Защитеният чрез ПИК достъп до електронни услуги на НОИ осигурява сигурност на информацията при справките и административните услуги, при които се ползва информация, извлечена от регистрите на НОИ и съдържаща лични данни.