ЕБВР запазва оценката си за България

Югоизточните членки на Европейския съюз отбелязаха значително забавяне на икономическия си растеж през 2023 г., но все пак темповете продължават да надвишават тези на повечето икономики в съюза, което отразява високите нива на потребление. Това пише в най-новият доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), посветен на икономическите перспективи пред различните региони по света.

По отношение на икономиките от региона на югоизточната част на ЕС – включваща България, Румъния и Гърция, експертите на ЕБВР посочват положителни инвестиционни тенденции и очаквания за приток от значителни средства от Брюксел към тях през идните години. Това, наред със силния ръст на заплатите, ще даде тласък за растеж в краткосрочен и средносрочен план, пише в доклада на международната институция.

Очаква се икономиките на България, Румъния и Гърция да запазят темпа си на растеж, заложен в прогнозите на ОИСР от септември 2023 г., от 2,8 на сто за тази година и 3,1 на сто за догодина.

За България, експертите на ЕБВР прогнозират, че българският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 г. Положителен ефект върху икономическия растеж ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене.

Основните рискове за реализирането на прогнозата се явяват по-нататъшни забавяния в усвояването на средствата от ЕС и реформите на фона на повишена политическа несигурност, предупреждава ЕБВР.

При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 г. банката имаше същите очаквания за икономиката на България.

Експертите припомнят, че в България увеличаването на БВП се забави до 1,8 на сто през 2023 г. на фона на пониженото външно търсене и по-нисък принос на промишлеността и сектора на услугите, докато частното потребление в страната се увеличи с 5,4 процента.

Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която достигна 3,1 на сто на годишна база през март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните възнаграждения през миналата година. Минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20 на сто през 2024 г.

Също така растежът на инвестициите се ускори през второто полугодие на 2023 г., отчитат от ЕБВР.

Продължаващата политическа криза в България обаче крие рискове за перспективите за публични инвестиции и усвояването на средствата от ЕС, предупреждават авторите на доклада.

По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9 на сто миналата година (в реално изражение), компенсиран от по-значителен спад на вноса.

В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти една пета през миналата година, отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията./БТА