Евро съветите на Хърватия, Литва, Латвия

Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединяването си към eврозоната. Те акцентираха върху развитието на икономиката след приемането на еврото. Това стана при участието им в дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет на България (ИСС).

Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген, припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия. Тя подчерта, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за стабилност. По думите й още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60 на сто от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75 на сто от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването. 

Около 75 на сто от нашия външен дълг беше деноминиран в евро, посочи експертът. И добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка е представило евростратегията. След консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството одобри и прие 2018 г. тази стратегия, каза също Летунич.

Стабилността на цените е била едно от големите предизвикателства, посочи Ирена Вебер, главен директор на работодателската организация в Хърватия. Тя също подчерта, че в държавата всички са работели за общата цел – еврозоната.

По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите, каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Минималната и средната заплата се очаква да нараснат още догодина. По думите й така се постига някакъв баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите. 

Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените. Литва беше във валутен борд, преди да влезе в еврозоната, обърна внимание президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, каза, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз. Въпросът не беше "дали", а "кога", подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г.  Гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен, посочи Степина.

Банките са готови за приемане на еврото. Това каза председателят на Управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Илия Караниколов на лекция по финансово и данъчно право, която се проведе в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Той уточни, че не само приемането на нужните закони бави присъединяването на България към еврозоната. "Еврозоната е с ниска инфлация. На практика ние не отговаряме на основния критерий – да имаме ниска инфлация, която трябва да е сравнима с трите най-ниски", заяви Караниколов.

По думите му, след като България влезе в еврозоната, чисто технически абсолютно нищо няма да се промени за страната ни, оперативно също няма да има никаква промяна. След като сметките на българите ще са в евро, няма да има курсови разлики за гражданите, ще има намаление на таксите за преводи. "Винаги имаме интерес от влизане в еврозоната", изтъкна Караниколов.

Освен това за банките в България ще има още по-малък риск, защото те ще преминат "под шапката" на Европейската централна банка, която е инвеститор от последна инстанция.

Нито една от банките в САЩ, които фалираха, не оказаха ефект върху банковата система в Европа. Освен това нито един от вложителите им не е загубил средства, добави Караниколов. По думите му след последната финансова криза се прави всичко възможно, за да не се допусне фалит на голяма банка. Изпълнителният директор на ББР обърна внимание, че капиталовите и регулаторните изисквания вече са изключително сериозни. Караниколов допълни, че се забелязва тенденция на окрупняване на банковия бизнес. Според него това може да създаде проблем в конкуренцията на финансовите институции.

Караниколов изтъкна, че ББР няма лоши кредити. "Вътрешната регулаторна част и проверките, които БНБ извършва, не споделят информацията, която някой се опитва да транскрибира към широката публика и да налага мнение", заяви изпълнителният директор на ББР. 

/