Евробарометър: Рекордна подкрепа за ЕС

41% от българските граждани заявяват, че се интересуват от европейските избори, което е с 10 процентни пункта по-малко от средното за ЕС (51%).

Това показва последното проучване на общественото мнение в ЕС, проведено от "Евробарометър" през септември. Според изследването, повече от всякога европейците смятат, че членството на страната им в Европейския съюз е нещо добро (62%). Това е най-високият процент, измерен през последните 25 години. 68% също смятат, че страната им е спечелила от членството в ЕС, което представлява най-високият процент от 1983 г. насам.

В България подкрепата е значително по-ниска от средната за ЕС: 55% от анкетираните смятат, че членството на страната ни е нещо добро (54% през април 2018 г.). В същото време, процентът на българите, които смятат, че България е спечелила от членството си в Европейския съюз е 60%, което представлява увеличение с три процентни пункта от проучването през април 2018 г.

Почти всички резултати, измерващи подкрепата за ЕС, показват значителен възход след референдума в Обединеното кралство през 2016 г., което предполага нарастващо безпокойство в целия континент по отношение на въздействието, което ще има Брекзит, както и все по-голямата осведоменост за ползите от членството в ЕС. 53% от анкетираните смятат, че Брекзит ще има отрицателни последици за Европейския съюз в бъдеще. В същото време, запитани как биха гласували, ако утре в България се проведе референдум за членството на страната в ЕС, едва 54% от анкетираните българи биха подкрепили оставането в Съюза. Това е значително по-ниско от средния резултат за целия ЕС - 64%.

Последните данни на "Евробарометър" показват нарастващо чувство за удовлетвореност сред европейците от демократичното функциониране на ЕС (49%), което представлява увеличение с 3 процентни пункта от предишното проучване през април, докато 48% смятат, че гласът им в ЕС се зачита, въпреки че това настроение изглежда намалява в редица страни като България например, където този процент е 42 (спад от 2 процентни пункта в сравнение с април 2018 г.). Значителен спад от 4 процентни пункта, в сравнение с изследването отпреди шест месеца, бележи и удовлетвореността на българите от демократичното функциониране на ЕС: през септември този процент е 48.

Не всички новини от проучването обаче са добри. Въпреки значителната и нарастваща подкрепа за ЕС като цяло половината от респондентите не са доволни от посоката, в която се движи Съюзът, като резултатите по отношение на собствената им страна са подобни.

Що се отнася до имиджа на Европейския парламент в ЕС, близо половината от запитаните българи (47%) имат положително отношение към ЕП, което е с 15 процентни пункта над средното за ЕС ниво. Една трета (32%) от анкетираните европейци имат положително мнение, една пета (21%) - отрицателно мнение, а относителното мнозинство (43%) остават неутрални. Общественото мнение също изглежда доста стабилно по отношение на очакванията за ролята на ЕП в бъдеще, като 48% от европейците искат ЕП да играе по-важна роля, а 27% - по-малка. В България тези проценти са съответно 39% в подкрепа на по-голямата роля на Европейския парламент (спад с 6 процентни пункта от преди шест месеца) и 24% за по-малка роля на ЕП (увеличение с 5 процентни пункта).

Увеличава се информираността за европейските избори през следващата година, като 41% от европейците и 42% от българите правилно идентифицират датата на изборите през май 2019 г. - и в двата случая това е увеличение с девет пункта спрямо април т.г. Процентът на българите, които все още не могат да кажат кога ще се проведат изборите, обаче остава висок - 52% спрямо 44% от европейците.

През изминалия шестмесечен период приоритетите на гражданите за предизборната кампания претърпяват съществено развитие, сочи проучването. Имиграцията сега е на първо място (50%) в дневния ред на европейците, следвана от икономиката (47%) и младежката безработица (47%), докато борбата с тероризма е на четвърто място с 44%. В България икономиката продължава да бъде на първо място (59%), следвана от имиграцията (43%) и социалната защита на гражданите (42%). Борбата с тероризма е на пето място (39%), предшествана от темата за защитата на потребителите и безопасността на храните (40%).