Еврогрупата: Частните инвестиции да доминират в Европа

Нуждите от инвестиции в екологичния и цифровия преход на Европа, както и в отбранителния сектор и изследванията, трябва да бъдат финансирани с частни средства, а публичните да покриват само най-рисковите сегменти, препоръчва Еврогрупата. 

Докладът на бившия управител на Европейската централна банка и италиански премиер Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, изтъкна, че ЕС се нуждае от 800 милиарда евро (868,48 милиарда долара) инвестиции годишно, или до 5 процента от своя брутен вътрешен продукт, за да бъде икономически конкурентоспособен на своите съперници САЩ и Китай.

Тъй като страните членки не могат да осигурят такива средства и че Европа може да развие капиталовите си пазари, така че частните средства да могат да "текат" по-лесно. 

Така сравнително малко средства на ЕС биха покрили най-рисковите аспекти от инвестиционен проект, насърчавайки частните инвеститори да се насочат към по-сигурните и по-доходоносни елементи от него. 

Заседанието на Еврогрупата предшества срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 7 и 8 ноември в Будапеща. На нея се очаква европейските лидери да представят собствена декларация по темата за конкурентоспособността в Европа.

В изявлението си финансовите министри ще обявят още, че те биха били готови съвместно да харчат средствата на данъкоплатците в ЕС за обществени блага - услуги и инфраструктура, които обслужват всички 450 милиона граждани на общността. 

Някои държави от ЕС, включително Германия, изключиха възможността за съвместното поемане на нови заеми за общи инвестиции, след като задълженията на Евросъюза бяха увеличени заради финансирането на мерките за справяне с пандемията. 

Трансграничните електропреносни мрежи често биват посочвани сред европейските обществени блага. В проектодекларацията на министрите е записано, че тяхното развитие е от съществено значение за осигуряване на по-ниски и по-стабилни цени на електроенергията, които биха привлекли бизнеса. 

Това от своя страна ще намали фискалния натиск чрез намаляване на нуждата от енергийни субсидии и ще подкрепи икономическия растеж чрез намаляване на разходите за бизнеса и домакинствата./БТА