Еврозона: Петте страни, които поискаха помощ

Ирландия е първата страна от еврозоната, получаваща външна финансова помощ, която си върна икономическата и финансова независимост. Положителен сигнал за еврозоната, в която от началото на кризата, започнала в края на 2009 година, пет страни поискаха спасителна помощ, за да се справят с високите лихви на финансовите пазари или пък за да спасят банките си, информира Франс прес.

Гърция
Изправена пред колосален дълг и лишена от достъп до финансовите пазари, Гърция получава финансова помощ от европейските си партньори и Международния валутен фонд (МВФ) от пролетта на 2010 година. За да не допуснат страната да фалира и да излезе от еврозоната или станалия прословут Грексит (Grexit), нейните кредитори инжектираха близо $240 млрд. чрез две програми за последователно кредитиране, придружени от програма за драконови мерки за свиване на бюджетните разходи. Първата от май 2010 година, втората приключи през февруари 2012 година плюс заеми, намаляване на дълга от частните кредитори с близо 107 милиарда евро. При все това гръцкият дълг продължава да бъде на непоносими равнища от близо 175% от БВП и страната ще трябва да се справя с дупка във финансирането си след средата на 2014 година.

Ирландия
Това е втората страна, сключила план за подпомагане с ЕС и МВФ през ноември 2010 година. Бюджетният дефицит бе достигнал 32% от БВП и това бе корабокрушение след спукването на балона на пазара за недвижими имоти през 2008 година, което пък опустоши банковия сектор на страната. Помощта от 85 млрд. евро, предоставена от ЕС и МВФ бе придружена от условия за драконови икономии, които Дъблин бе принуден да приеме. Ирландия се върна на пазарите с първата си емисия дългосрочни държавни облигации през март 2013 година и обяви няколко месеца по-късно, че ще излезе от плана за подпомагане без спасителна мрежа.

Португалия
В замяна на заем от 78 млрд. евро страната сключи с ЕС и МВФ план за строги икономии и реформи през май 2011 година. Икономиката обаче се срина и страната отчете през 2012 година най-тежката фаза на рецесия от 1975 година, което пък засили социалните протести. За да излезе, както е предвидено, от спасителния план през юни 2014 година, Лисабон трябва да си върне доверието на пазарите, за да се финансира при приемлива цена на фона на смазващия си дълг, който в момента превишава 125% от БВП. В началото на декември страната направи смяна на дълга, за да намали потребностите си от финансиране за 2014 и 2015 година и да се подготви за пълното си завръщане на финансовите пазари. Заплахата от нов спасителен международен план обаче не е отминала.

Испания
Четвъртата икономика в еврозоната получи двоен удар през 2008 година от спукването на балона на вътрешния и пазар за недвижими имоти и от началото на международната финансова криза. Тя бе приканвана неколкократно да приеме план за възстановяване на икономиката си, но всяко поредно правителство отказваше да стори това. Най-сетне Мадрид прие през юни 2012 година спасителен план от еврозоната, но само за банковия си сектор. Този план изтича в края на януари.

Кипър
На ръба на фалита заради многото държавни гръцки облигации в активите на банките на островната държава, Кипър получи през март 2013 година заем от 10 млрд. евро от ЕС и МВФ. В замяна Никозия трябваше да ликвидиране една от основните си банки и да преструктурира най-голямата, което доведе до загуби от 47,5 до 100% на депозитите на стойност над 100 000 евро. Кипър се ангажира освен това да направи драконовски орязвания в бюджета и да приватизира редица дружества. Тези мерки оказват силен натиск върху икономиката на страната, изпаднала в дълбока рецесия. Кредиторите на Кипър прогнозират свиване на БВП със 7,7% тази година и с 4,8% през 2014 година.