АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На Софийската стокова борса търговията със зърнени стоки през седмицата е спокойна. Анонсите за търсене на насипна фуражна пшеница продължават да са около 340 лева за тон.
Продукцията на промишления сектор в ЕС и еврозоната е намаляла с 2 % през септември на месечна база. Това сочат най-новите сезонно изгладени данни на европейската статистическа агенция Евростат. Спадът последва отчетения за август ръст със съответно 1,2 и 1,5 на сто в ЕС и еврозоната.
На 9 април турското министерство на търговията наложи ограничения върху търговията с Израел за 54 вида стоки. На 2 май министерството обяви пълно спиране на търговията с Израел. Стокообменът между двете държави възлизаше на около 9,5 млрд. долара годишно.
Дефицитът при търговията със стоки на Япония възлиза на 2,41 трилиона йени (15,67 млрд. долара), което представлява ръст от 86,8 на сто спрямо предходната година. Японският износ нараства с 5 процента до 52,22 трилиона йени (339,52 млрд. долара), а вносът се увеличава със 7,1 процента до 54,64 трилиона йени (355,39 млрд. долара).
На Софийската стокова борса търговията със зърнени стоки през седмицата е спокойна, след реализираните сделки в предишната седмица за хлебна пшеница в големи количества, осъществили се на 545 лева за тон, отчитат още експертите на борсата.
За втори път кредитният рейтинг на Хърватия е повишен с две степени наведнъж. Първият път беше през 2022 г., когато страната получи зелена светлина за влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, отбелязва ХИНА.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите месечни увеличения на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Белгия, Дания и Хърватия (2,1 на сто за всяка), Германия (1,2 на сто), Австрия и Словакия (1,1 на сто за всяка). Най-голям спад се наблюдава в Словения (2,6 на сто), Полша (2,0 на сто) и Финландия (1,6 на сто).
Индексът в сектора на услугите достига ниво от 51,6 пункта спрямо 51,4 пункта през септември, но опасенията за свиване в рамките на цялото тримесечие засега остават, посочват икономисти.
В анализа на Министерството на финансите се отбелязва, че подобно на тенденциите в еврозоната, доверието на потребителите се подобрява през тримесечието, докато бизнес климатът и показателите за икономическата активност в промишлеността се влошават.
В ЕС общото съотношение на данъци и нетните социални вноски, изразено като процент от БВП, е възлизало на 40% през 2023 г. Това е спад в сравнение с 2022 г., когато е било 40,7%. В еврозоната е спаднало до 40,6%.В България процентът е 29,9 от БВП през 2023 г., 31.1% през 2022.