Европа бойкотира руската атомна енергия

Чужди държави създават напоследък сериозни притеснения на руския "мирен атом". Турция анулира резултатите от търга за изграждане на АЕЦ, спечелен от "Атомстройекспорт". Чешкото правителство смята да се намеси в процедурата за избор на генерален изпълнител, който да приключи строежа на АЕЦ "Темелин", за да не бъде възложена поръчката на руска компания.
България все не може да вземе решение за финансирането на АЕЦ в Белене, която ще бъде строена от "Атомстройекспорт". Накрая, Иран, недоволен от постоянно забавяното пускане в експлоатация на АЕЦ в Бушехр, споменава, че може да се откаже услугите на Русия. 
Причините за несполуките на руските атомни специалисти са предимно политически. В Чехия например представители на правителството заявяват открито, че участието на руска компания в изграждането на нови енергийни блокове от Темелинската АЕЦ ще е крайно нежелателно.
Посланикът със специални поръчения Вацлав Бартушка, упълномощен от чешкото външно министерство да отговаря за енергийната сигурност, подготви за премиера Ян Фишер доклад, в който приканва да бъдат диверсифицирани източниците и
доставчиците на енергия. Той изтъква, че спечелването на търга от "Росатом" ще е опасно за Чехия и може да постави страната в още по-голяма зависимост от "проблематичната Русия" в сферата на енергоснабдяването.
При това никой в Прага не се съмнява, че руската компания ще спечели предстоящия търг: половинвековното сътрудничество между двете  държави в енергийната сфера и най-изгодните условия, предложени от руската страна, я правят безспорен фаворит.
Правителството се кани да се намеси, за да намали шансовете на "Росатом", дори изобщо да осуети очакваната му победа.
Източник, близък до премиера на страната, заявил според чешки медии следното: "Не бива да допуснем основен критерий в търга да си остане цената. Трябва да държим сметка и за други критерии, примерно за енергийната сигурност". Победителят в
търга за "Темелин" впрочем ще стане ясен едва през 2011 г. и е съвсем вероятно дотогава здравият разум все пак да надделее над фобиите на чехите.
Още по-любопитни са нещата с Турция: търгът за изграждане на първата АЕЦ в страната вече бе спечелен от руско-турски консорциум, включващ "Атомстройекспорт", "Интер РАО" и местната фирма "Парк текник", а след това Анкара заяви, че анулира резултата. Не я спря дори перспективата да понесе милиардни
загуби, за която намекнаха представители на руската страна.
Наистина турският министър на енергетиката Танер Йълдъз съобщи, че Анкара не се отказва от самата идея за изграждане на такава централа; още през 2010 г. властите ще вземат решение да строят цели две АЕЦ - край бреговете на Средиземно и на Черно
море. По думите му обаче, проектите ще бъдат осъществени с държавно участие.
Очевидно на турците им е дожаляло да отстъпят бъдещата АЕЦ на чуждестранни компании (консорциумът с участието на "Атомстройекспорт" поемаше изцяло финансирането на строежа, но в замяна ставаше собственик на централата). Турците не се отказват май и от сътрудничеството с руски фирми - просто ще поставят вече други условия на своите партньори. Още не се знае кога ще стане това. Представители на турската страна заявиха, че са готови да подновят преговорите с Русия през декември. Засега обаче ще констатираме, че проектът е ударил на камък.   
Същото може да се случи и в България, където "Атомстройекспорт" бе избран за генерален изпълнител на строителството на нова АЕЦ в Белене. Там нещата тръгнаха на зле, откакто новото българско правителство реши да преразгледа всички енергийни договори с участието на Русия. После кабинетът заяви, че заради кризата не ще може да финансира своя дял в "Белене" (5 милиарда долара). Накрая, продължителната неяснота
около съдбата на проекта накара основния инвеститор - германската компания Ер Ве Е (RWE), изгубил търпение, да се оттегли от него.
В момента изобщо не се знае с чии средства ще бъде строена атомната централа. Руската страна намекна, че няма нищо против да откупи германския дял. Не се знае обаче как ще реагира правителството в България, което не симпатизира твърде на Русия.
И накрая, атомното сътрудничество с Иран също е на ръба на провала. Строежът на АЕЦ в Бушехр на практика е приключен, но въвеждането й в експлоатация се отлага вече от години. Причините явно са чисто политически: от една страна, натискът на САЩ върху Русия, от друга - упоритият стремеж на Техеран да се сдобие с пълен цикъл на производство на радиоактивни материали.
Иранската страна започва да губи търпение; съответно Техеран отправя критики към Русия (и то не само заради Бушехр, но и по повод забавените доставки на зенитно-ракетни комплекси С-300 и отказа на федерацията да изстреля ирански сателит) и
демонстративно развива връзките си с Турция.
При все това "Атомстройекспорт" очаква добри перспективи.
Светът на практика е престанал да се страхува от атомните централи и доста държави се готвят да развиват ядрена енергетика.
В момента се очаква Финландия да обяви търгове за изграждането на нови АЕЦ; руски ядрени специалисти съвместно с финландската "Фортум" имат готовност да подадат заявка за изграждането на трети блок в АЕЦ "Ловиса". През 2011-2012 г.
представители на атомния бранш от Русия се канят да участват в търг за разширяване на унгарската АЕЦ "Пакш". В стадий, близък до сключване на договори с изпълнители, са редица проекти за строеж на нови АЕЦ в Беларус, Армения, Индия и Украйна. Освен
това, "Атомстройекспорт" не губи надежда да участва в чешкия и в турския атомен проект. Обсъжда се и евентуалното участие на компанията в изграждането на АЕЦ в Египет, Либия, Мароко и Йордания. Политиката може впрочем да коригира всички тези
планове.
БТА