Европа на 4 скорости

Досега пазарите възприемаха страните от еврозоната като едно цяло, отбелязва в своя публикация френският в. „Le Monde”. Инвеститорите купуваха облигации по германския и гръцкия дълг. Това единство обаче се разпадна заради кризата. Като понижи оценката на 9 от 17-те страни от валутния съюз на 13 януари, агенция Standard and Poor’s превърна еврозоната от едно цяло, движещо се с една скорост, в едно цяло, движещо се на различни скорости, е тезата на изданието. Агенцията понижи с една степен оценката на 5 страни (Франция, Австрия, Малта, Словакия и Словения). Тя понижи с две степени оценката на 4 страни (Испания, Италия, Португалия и Кипър). Освен това 14 страни, сред които и Франция, попаднаха в обхвата на негативната перспектива, което означава, че рискът за понижение на оценката им в идните две години е едно на три. Заради оценките на Standard and Poor’s сега еврозоната вече се движи на четири скорости. Първо имаме едно твърдо ядро, съставено от онези примерни държави, които все още имат оценка "ААА". Това са Германия, Финландия, Люксембург и Холандия. Това твърдо ядро в бъдеще може да се смали още повече, защото само оценката на Берлин не е съпроводена с негативна перспектива. После идва ред на втората категория страни, тези които са със солидна икономика и финанси, но не предоставят вече максимална сигурност. Това са Франция ("АА+", което е втората оценка от общо 22) , Белгия ("АА"), Австрия ("АА+") и Естония ("АА-"). Следват страните, изпитващи трудности, но все още задържащи се на средно ниво. Това са Словения ("А+"), Испания ("А"), Словакия ("А"), Ирландия ("ВВВ+"), Малта ("А-") и Италия (ВВВ+). На опашката се нареждат страните в категорията junk bonds, тоест на облигации "боклук" или на рисковите облигации по държавния дълг. Това са Португалия ("ВВ"), Кипър ("ВВ+") и Гърция ("С"). Standard and Poor’s изрази на 9 декември 2001 г. по време на Европейския съвет надеждата, че тази среща на върха ще бъде важен етап в намиране на изход от кризата. Месец по-късно агенцията не скри разочарованието си и обяви, че понижаването на оценките се дължи основно на преценката й на инициативите, подети през последните седмици от европейските политически лидери, които може да се окажат недостатъчни, за да разсеят напълно системните поводи за напрежение в Европа. Агенцията беше изключително критична към европейското ръководство и посочи като фактор на напрежението на пазарите
открития и продължителен конфликт между европейските лидери. Освен това ефикасността, стабилността и далновидността на европейските политици и институции също не са оправдали очакванията на агенцията. Standard and Poor’s посочи освен това, че има заслепение за истинските корени на кризата. Според европейските лидери кризата произтича от бюджетната екстравагантност в периферията на еврозоната. Според Standard and Poor’s обаче проблемите идват от нарастващите външни дисбаланси и от различията в конкурентоспособността между ядрото на еврозоната и
така наречената нейна периферия. Последиците от това частично признаване на корените на кризата, а именно политиките на бюджетни икономии, според Standard and Poor’s могат само да влошат още повече положението. "Според нас пакет от реформи, който се основава само на бюджетни икономии, крие риска да се превърне в саморазрушителна сила", посочи агенцията в комюнике. Standard and Poor’s не пропусна да посочи, че в резултат на това потреблението може да спадне, а приходите в хазната на данъчните да намалеят. Само един играч на европейската сцена беше пощаден от критиките на Standard and Poor’s и това е Европейската централна банка, която е успяла да избегне срива в доверието на пазарите, като е отпуснала на банките "планини" от пари в брой. Понижаването на оценките на Standard and Poor’s ще има сериозни последици за четири страни от еврозоната. На първо място това е Италия. Сега нейната оценка "ВВВ+" се равнява на тази на Южна Африка или на Тайланд и е на две степени от категорията на "боклук". Италия има дълг от 1,9 трилиона евро, тоест 120% от нейния БВП и потенциалът й за растеж според анализаторите на Standard and Poor’s е нисък. От есента Апенинският полуостров е изправен пред силно покачване на лихвите по облигациите на държавния дълг. През последните месеци лихвите по 10-годишните облигации по италианския дълг се колебаеха около 7%, което според много наблюдатели ще се окаже трудно поносимо в средносрочен и дългосрочен план. През последните дни ситуацията малко се нормализира. Рим успя да продаде краткосрочни дългови облигации на силно понижени лихви. Испания, която през 2009 г. все още имаше оценка "ААА", сега вече е понижена до "А" и има опасност също да се върне рязко назад след успокоението на пазарите спрямо нея, наблюдавано през последните дни. Държавният дълг на Мадрид си остава не чак толкова висок - 67,4% от БВП през 2011 г. Страната обаче страда от дисбаланса между спестените пари и инвестираните средства, от високите нива на краткосрочните облигации по външния дълг и от покачващата се цена на рекапитализирането на банките. Кипър и Португалия вече са страни с облигации "боклук", което автоматично ще накара определен брой инвеститори да спазят вътрешните си правилници и да се отърват от тези рискови ценни книжа по държавния дълг. Понижената оценка може да принуди Кипър да поиска първи план за помощ от еврозоната. Колкото до Лисабон, този развой може би ще забави подобаващото връщане на Португалия на пазарите след първа спасителна програма на стойност 78 млрд. евро, отпуснати през май 2011 г., прогнозира "Le Monde". /Превод БТА.