Европа по-жилава от САЩ засега

„Guardian”, Кенет Рогоф професор по икономика, Харвард

Какъв ще е икономическият ръст на Европа след финансовата криза? За някои европейци, които все още се притесняват, че икономиките и банковите им системи могат да рухнат, това е същото все едно да попиташ пасажерите на Титаник какво смятат да правят след като пристигнат в Ню Йорк. Но въпросът е много важен, особено предвид, че Европа е подложена на голям натиск от САЩ и МВФ да въведе кейнсиански стимули с краткосрочен ефект.
Вярно е, че нещата изглеждат доста зле в момента. Очакванията са за спад на БВП в Европа от 4% тази година. Безработицата скоро ще достигне двуцифрени стойности в по-голямата част на континента и изглежда ще надхвърли 20% в Испания и Латвия. Банковата система в Европа продължава да е болнава, въпреки че много правителства положиха значителни усилия, за да прикрият проблемите на трезорите си.
Независимо от това спадът в крайна сметка ще приключи. Да, все още има реална опасност от сблъсък с айсберг, който вероятно ще започне с неизпълнения на задълженията в Латвия, паника относно Австрия и някои Скандинавски страни. Въпреки това пълен срив изглежда значително по-малко вероятен от постепенна стабилизация, последвана от умерено възстановяване с растящи нива на задлъжнялост и продължителна висока безработица.
Не изглежда добре. Някои коментатори разкритикуваха европейските политици, защото не са организирали една агресивна фискална и монетарна политика, подобна на възприетата в САЩ. Каква друга причина може да има за тежкото икономическо състояние на Европа, аргументират се те, като всички са единодушни, че САЩ беше центъра на световния финансов срив?
Но тези критици изглежда очакват Европа да излезе от кризата в доста по-лошо състояние от САЩ, а за такова заключение е прекалено рано. Рецесията, която е резултат от финансова криза, каквато изпитваме в момента, не е едногодишно явление. В този ред на мисли управленските решения не могат да бъдат оценявани въз основа на действия с краткосрочни ефекти. Не по-малко важно е да се запитаме какво ще се случи през следващите пет години отколкото да се чудим как ще се развива икономиката в следващите шест месеца.
Агресивната фискална намеса на САЩ означава по-бърз ръст на държавната задлъжнялост, докато експанзивната им монетарна политика рано или късно ще трябва да бъде прекратена и балансирането на излишната ликвидност в системата ще бъде трудно. Държавните разходи се увеличиха от 18% на 28% от БВП за кратък период, а пасивите на Федералния резерв на страната се утроиха. По-умереният подход на Европа, въпреки че увеличава краткосрочните рискове, може да се окаже по-добър в дългосрочен план. Особено ако световните лихвени нива се увеличат, което би направило изплащането на раздути заеми изключително болезнено.
Реалният въпрос не е дали Европа използва достатъчно агресивни кейнсиански стимули, а дали ще продължи икономическите реформи, когато кризата започне да утихва. Ако на Стария континент продължат да подобряват гъвкавостта на пазара на труда, направят финансовите си регулации наистина пан-европейски и останат отворени за търговия, икономическият ръст може да се подобри веднага след кризата. В случай, че европейските страни се ангажират с вътрешните политики, натискът върху потребителите да купуват местни коли в Германия, задържането на непродуктивни автомобилостроители във Франция, можем да очакваме десетилетие на стагнация.
Вярно е, че последната година не се отличава със значителни реформи. Рецесиите никога не са били удобен момент за реформаторските намерения на европейските лидери. Промените бяха спънати и от вота на недоверие на чешкото правителство, докато същевременно държеше председателството на Европейския съюз. Сянката на изборите в Германия и несигурността около ирландския вот относно Лисабонския договор заговорничат да попречат на набраната реформаторска инерция.
Въпреки всичко това множеството силни страни на Европа, сред които силните демократически правителства и стабилните правни институции, често се подценяват като дългосрочни конкурентни предимства в днешната глобална икономика. Настоящата рецесия доведе до не малко препятствия, но европейските лидери правилно не въведоха краткосрочните кейнсиански решения, особено в сфери, където те са неблагоприятни за дългосрочните предизвикателства пред Европа.
Ако реформите продължат, няма причина Европа да не реализира ръст на БВП от глава на населението поне толкова висок, колкото в САЩ през следващото десетилетие. Още повече, че при нарастващото неспокойство около стабилността на щатската фискална политика еврото има голямата възможност да увеличи ролята си като резервна валута.
Ако обаче Европа не успее да се справи със сегашните си проблеми, последствията ще се разлеят в глобален мащаб. Категорично Старият континент ще загуби ролята си като баланс на САЩ на световната икономическа сцена. За европейците това може да не е голям проблем в момента (има повече тениски с лика на Барак Обама в Европа, от колкото в САЩ), но отношението им бързо може да се промени, ако се появи Джордж Буш III. За щастие, най-вероятно европейците няма да чакат толкова дълго, преди да започнат движението си напред.