Европейската Флорида

Франс прес
Кранове, които не работят, недовършени жилищни сгради, вили, обрасли с храсталаци, имоти, които се продават на безценица - за кризата с недвижимото имущество в Испания, главно това по свръхзастроеното средиземноморско крайбрежие, все още няма светлина в края на тунела.
"Твоята къща на плажа", пише на рекламен билборд, поставен край магистралата, свързваща Мадрид с Аликанте, Югоизточна Испания. Натопили крака в почти празния басейн на ваканционното селище "Монтесид", построено върху голите хълмове край
Аликанте, английско семейство наистина вижда лазурната морска шир, . . . която е само на 14 км от него.
Много от вилите обаче пустеят, други се продават, трети още не са завършени. Бюрото за недвижими имоти е непрекъснато затворено. Фирмата, която предлагаше цифрова телевизия, интернет и телефонни услуги, фалира.
"Нещата вървят зле. Построени бяха само 450-500 вили от 2000-те предвидени. Сега всичко замря", споделя Начо, управител на бар-ресторанта "Оазисът на Монтесид".
Този комплекс по нищо не се отличава от останалите, разположени по испанското крайбрежие, наричано Европейската Флорида и обезобразено от строителната и спекулативната лудост, подхранвана дълго от чуждестранните купувачи и от големия приток на имигранти, дошли в Испания, за да работят по строителните обекти.
Първият ред къщички, разположени точно покрай плажа, е построен преди доста време. Тогава под натиска на строителните предприемачи като гъби започнаха да никнат други селища, по-далеч от брега. Това продължи до рязкото спиране на търсенето на недвижими имоти и на кредити през 2008 г.
"Сега тук е огромно бетонно гробище. Ето в какво се превърна испанското крайбрежие", написа неотдавна испанският в. "Паис". А кризата в сектора още не е стигнала дъното си. В края на 2008 г. в Испания имаше 997 000 празни жилища, две трети от които са довършени, а една трета от които се намират на Средиземноморското крайбрежие.
Според проучване, публикувано в началото на юни от испанската банка ББВА (Банко Билбао Виская Архентария), броят на новите жилища непрестанно се увеличава и сега те вече са 1,2 милиона на 46 милиона жители на Испания. И този брой все още не е достигнал пика си.
ББВА смята, че Испания няма да излезе от кризата с недвижимите имоти преди 2011 г., когато се смята, че ще бъдат продадени новопостроените празни жилища, а цените на имотите ще са спаднали с около 30 процента. "Клиентите не купуват, защото си мислят, че цените ще паднат още повече, а това удължава кризата. Докато не успеем да
продадем завършените къщи, няма да продължим да строим", казва в село Санта Пола Рамон Мартин, началник на рекламния отдел на строителната фирма "Групо Маса".
Санта Пола, бивше рибарско селище, разположено на 17 км южно от Аликанте, се превърна с годините в туристически курорт със свои булеварди, носещи гръмки имена - "Норвегия" и "Люксембург", със свой клон на Дойче банк и свои заведения за бързо хранене.
Притиснати до стената, някои строителни предприемачи, които взеха заеми от банките, за да построят обектите си, сега разпродават имотите без печалба, казва Рамон Мартин. "Те не получават нищо като печалба. Но поне трябваше да изплатят лихвите по заемите си", казва той.
Други строителни предприемачи просто фалираха. "Ние предлагаме промоция от 20-25 процента от цените на вилите, благодарение на загубеното от купувачите капаро, внесено за къщите на по-предна линия, за които обаче банките в крайна сметка са отказали отпускане на кредити", разказва Рамон. "Договорът гласи, че клиентът трябва да внесе 30 процента от стойността на жилището в момента, в който го запазва. Ако не може да плати остатъка от сумата, то ние задържаме 50 процента от предварително внесената сума", допълва той.
Люк Мишлон, петдесетгодишен французин, циментира терасата на малката си вила, отстояща на 2 км от плажната ивица. Той е получил ключовете за нея през март тази година. Срещу къщата му има поредица от недовършени вили, оставени на произвола на съдбата.
Люк работи в металургичната група "Арселор" в департамента Мозел, Източна Франция. Купил е виличката си през 2006 г., заради испанското слънце и заради плановете си да се оттегли там, като се пенсионира. През 2006 г., преди кризата, цената на къщичката е била 193 000 евро. Сега Люк съжалява, защото днес можеше да купи имота на доста по-ниска цена.