Европейски патент струва 36 хил.евро

Експертите от Съда на Европейския съюз (СЕС) подкрепиха Единния европейски патент, предаде ДПА. Експертите препоръчаха на СЕС да отхвърли жалбата на Италия и Испания срещу опитите на другите 25 страни от ЕС да въведат Единния европейски патент. Мадрид и Рим недоволстват срещу употребата на само три езика - английски, немски и френски - в процедурата по издаване на единните патенти.

Apple срещу Samsung, Google срещу Microsoft - световни компании водят патентни войни в цял свят, защитавайки технологиите, които им носят огромни печалби. Патентите са инструмент, който има ключова роля за технологичния напредък, давайки на изобретателите сигурността, че откритията им са защитени от конкуренция и при пазарен успех могат да разчитат на печалба от вложения в тях интелектуален труд.
От появата си в началото на 15-и век във Венеция патентната система гарантира, че никой освен притежателя на патента за конкретна технология не може да я произвежда и продава без да получи лиценз от патентоносителя. Патентната защита се дава от националните патентни власти и важи за територията на страната, за която е получен патента. На практика това означава, че ако конкурент копира новаторска технология, може безпроблемно да я разпространява на национален пазар, за който изобретателят не е поискал патентна защита.
Единният европейски пазар дава възможност за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и достъп до над 400 милиона потребители, но по отношение на патентите все още не е постигната единна система. Въпреки отворените граници изобретателите са затруднени да защитават откритията си, а Европа губи конкурентоспособност в иновациите. Опитите за изграждане на единна патентна система в Европа започват през 1977 година, днес Европейската патентна служба (ЕПС) включва 38 страни, включително такива, които упорито се придържат извън ЕС като Швейцария или все още не са изпълнили критериите за членство като Сърбия. ЕПС е втората по големина междуправителствена организация в Европа, с 5 централни офиса и над 6000 служители и се самофинансира чрез регистрационните такси и годишните вноски за поддържане на патента.
Патентният процес обаче все още е твърде далеч от желаното - максимално опростена процедура с приемлива цена, покриваща единния пазар.

Изобретател, който в момента иска да получи патент за територията на няколко страни по конвенцията, може да се обърне към ЕПС, подавайки заявка на един от трите езика - английски, френски и немски. Английският е най-предпочитан, тъй като със същата документация може да се кандидатства и за патент в САЩ. След подаване на заявката документацията се публикува, за да могат евентуални претенденти да изразят претенциите си, ако вече имат патент за заявената технология. Същевременно експертите на службата проверяват дали технологията наистина е нова и вече не е обхваната от друг патент, пресявайки огромни количества техническа информация. Евентуални претенденти имат втора възможност да оспорят патента през 9 месечен срок. След неговото изтичане патентоносителят, решавайки за територията на кои страни по конвенцията иска защита, плаща за превод на съответните национални езици и патентът се валидира от националните власти.
През последните години ЕПС води битка за налагане на Единен европейски патент. Чрез новата система от периода за опозиция ще може да се премине направо към валидиране на патента във всички страни членки без да се налага превод на националните езици, което многократно ще понижи цената на процедурата и ще улесни заявителите. Сега получаването на Европейски патент струва 36 000 евро спрямо 2000 евро за патент в САЩ и 600 евро в Китай.