Европейските икономики спрямо света

Организацията на европейския бизнес – BUSINESSEUROPE, представи редовното си изследване за състоянието на европейските икономики „БАРОМЕТЪР 2014: ПРОЛЕТ“. В първата част на доклада се прави задълбочен анализ на показателите за конкурентоспособност на световно равнище, като са обхванати данъчното облагане, публичните финанси, бизнес средата, иновациите и уменията, достъпът до финансиране и финансовата стабилност, както и състоянието на пазара на труда. Втората част на проучването се базира на оценките и препоръките по отношение на структурните реформи, направени от членуващите в BUSINESSEUROPE организации, сред които е Българската стопанска камара, отговорна за информацията за България.
Анализът отчита, че едва 23% от препоръките от миналогодишното проучуване са изпълнени, т.е. по-малко от една-четвърт от реформите са реализирани, а конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва, тъй като останалите световни икономики не са били в застинало състояние, в изчакване Европа да се възстанови.
Докладът показва още, че:
• Общата данъчна тежест в ЕС сега е 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това, през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%. Икономиките на САЩ и Япония вече изплуват от кризата, като се очаква през 2014 г. САЩ да реализира още 2.6% ръст.
• Делът на ЕС в световните поотоци на преки чуждестранни инвестиции падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Нарастващата конкурентоспособност на китйската и индийската икономики се отразява на повишената им атрактивност като инвестиционна дестинация. Макар ЕС все още да остава привлекателен за преки чуждестранни инвестиции, те намаляват, поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната.
• Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява;
• Административните изисквания за започване на нов бизнес в ЕС са три пъти по-тежки от тези в конкурентните икономики;
• През последните 5 години 6 млн. работни места са били загубени в ЕС, в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. По същия начин заетостта в ЕС понастоящем е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията „ЕС 2020“. Повишаването на производителността на труда в ЕС през последните години е предимно благодарение на направени съкращения на персонала в големите европейски компании или в цялостно закриване на по-неконкурентните фирми.
• Европейските бизнес организации оценяват реформите в своите държави предпазливо:
- За 15% от участвалите в проучването организации напредъкът е незадоволителен, а 50% го оценяват със смесени чувства;
- Най-високо (с 45%) е оценен напредъкът в областта на трудовия пазар;
- 20% виждат положителни реформи в областта на финансовата стабилност и достъпа до финансиране;
- По отношение на реформите в бизнес средата участниците в проучването вярват, че може да се направи много повече за намаляване на регулаторната тежест, подобряване на конкурентоспособността, намаляване на енергийните разходи и съдзаването на реален единен пазар;
- Само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.
Според организациите, членуващи в BUSINESSEUROPE, през 2014 г. приоритетно следва да бъдат проведени реформи в посока на:
• По-нисока ефективност на публичните разходи и избягване на увеличението на данъците;
• Реформи на пазара на труда в посока по-голяма гъвкавост и повишаване на компетенциите на работната сила. Необходимо е премахване на бариерите за влизане на трудовия пазар и улесняване създаването на работни места, особено за младите хора. Ключова цел на Европа трябва да бъде постигането на отворени, динамични и мобилни пазари на труда, осигуряване на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка, вкл. чрез реформи в образованието, насочени по-специално към развитието на т.нар. STEM-умения.
• Намаляване на енергийните разходи на фирмите с цел повишаване на глобалната им конкурентоспособност;
• Подобряване на банковото кредитиране и възможностите за достъп на предприятията (особено МСП) до кредитен ресурс.
Последните проучвания на ЕК показват, че БВП на еврозоната може да бъде до 6% по-висок след 10 години, ако държавите-членки приемат мерки за реформи. Европа спешно се нуждае от задълбочени структурни реформи, за да си възвърне мястото в глобалната конкурентоспособност, за да възстанови икономическия растеж, да осигури работни места и устойчиво повишаване на европейския стандарт на живот.