Европейските стандарти за брокери у нас

При нас брокерът е професия по националната класификация на професиите, но най-важното в стандарта е, че там е описано какви са взаимоотношенията между посредника и клиента, казва в интервю с Антон Андонов, управител на „АТренд“, казва той пред ceb.bg.

Какви са европейските стандарти и разпоредби за дейност на брокера?

Да, наистина има приет европейски стандарт конкретно за дейността на брокерите и посредниците при сделки с недвижими имоти, който е приет и за България от 2010 година, той е приложим за територията на нашата страна. Друг е въпросът колко е популярен, колко хора го познават и съответно го спазват. Ако разглеждаме един такъв стандарт за дейност, в случая за дейността на фирмите за недвижими имоти, на посредниците, там най-важни са аспектите, които касаят взаимоотношенията между брокерите и крайните клиенти, тези, за които са предназначени услугите.

Този стандарт е един опит да се обедини действащата добра практика в европейските страни, да се уеднаквят процедурите и различията в законодателството или в практиките, ако има такива, за да помогнем на професионалистите да вършат още по-добре своята работа. Защото в крайна сметка ние всички работим в сферата на услугите и най-важното е да предоставим качествена услуга, която клиентите да харесват, да са удовлетворени и да я ползват. Няма какво да се залъгваме, в България има много данни на различни агенции, проучвания и от тях е видно, че нашият бранш и ние като съсловие на посредниците не сме завоювали, на достатъчно високо ниво, доверието на клиентите. Има още какво да направим в тази посока, има за какво да се борим.

В каква степен тези европейски стандарти са приложими в български условия?

Може би трябва отново да се зачета по-подробно в текста на стандарта, който вече можем да го наречем и български, но всеки път, когато съм го чел не съм открил неприложими текстове за нашата действителност. Това са от една страна общовалидни принципи, които така или иначе добрите фирми, с добри практики в България прилагат, но в стандарта са систематизирании по-добре и са казани ясно и точно. От друга страна има текстове, които са пожелателни за нашата действителност, но не са невъзможни. Такива текстове са например застраховките за персонална отговорност на професионалните посредници. В България не малко посредници имат желание да сключат такива застраховки, но са твърде малко застрахователните компаниите, които покриват този риск, които предлагат такъв тип застраховка. Имам чувството, че това е един вид някаква пречка, като текстове, които ги има в европейския стандарт, но са отчасти неприложими за България. Всичко останало, се отнася до взаимоотношенията между посредника и клиента в този стандарт, където посредникът е наречен брокер.

Брокерите са от една страна физически, а от друга страна юридически лица по отношение на европейското законодателство. В България не е точно така. При нас брокерът е професия по националната класификация на професиите, а иначе фирмите, юридическите лица, които осъществяват тази дейност ги наричаме фирми за недвижими имоти, агенции, посредници. Но най-важното в стандарта е, че там е описано какви са взаимоотношенията между посредника и клиента. Много е важно клиентите да знаят на какво имат право, какво трябва да получат като услуга от посредника срещу възнаграждението, което те заплащат. Това е съществения проблем при нас, че хората не са наясно по отношение на текстовете на този стандарт, а това е така, защото авторските права върху стандарта се държат от Българския институт по стандартизация и всеки, който иска да го прочете трябва да си го закупи.

Къде са публикувани тези правила и как може човек да се запознае с тях?

В сайта на Българския институт за стандартизация, там може да се види текста след заплащане. Точно не мога сега да го цитирам, но в гугъл много лесно се открива и там срещу заплащане на сума от порядъка на 30/40 лева всеки може да си закупи стандарта. Друг е въпросът, че този стандарт към момента според нашето законодателство, е с пожелателен характер тоест фирмите могат да приемат по собствена инициатива да вземат решение и да го приемат, да работят по текстовете на този стандарт, но никой не ги задължава за това. Също така фирмите, които не желаят да работят по тези стандарти имат пълното право да не спазват текстовете в него. Но моето мнение е, че ние ако искаме в дългосрочен план да работим за подобряване имиджа на нашата професия, за завоюване на така достойно място сред уважаваните професии в страната трябва да го прилагаме. Все повече и повече фирмите трябва да се съобразяват с тези текстове, защото те не са написани с някаква цел да ограничават нашата дейност или с някаква лоша идея, напротив обратно само биха ни помогнали ние да подобрим нивото на облужването и от там клиентите да са по-доволни и да се увеличат приходите ни в крайна сметка.

Кой пречи най-много да имаме конкретни правила и всички агенции/брокери да спазват тези европейски стандарти и закони?

Това е сложен въпрос. Аз мога да говоря по него като човек, който е в бизнеса, но встрани от тези процеси. От моя гледна точка би трябвало да ни пречи единствено липсата на ясно изразена воля у нас - професионалистите, за да бъдат наложени някакви правила на този пазар. С управителите, собствениците на агенции, брокерите обсъждаме, че има много силни лобита, които били пречели на приемането на такъв закон или регламентирането на такава дейност. Но аз не намирам някаква логика и смисъл в това. Единственото според мен, което пречи е липсата на ясно изразена воля и желание на нашето съсловие да се самоорганизира и да си регулира дейността.

Аз съм свидетел в други сфери на нашия живот, как регулациите водят към по-добро. Защото има, общо взето, две тези при обсъждане на „за“ и „против“ регулацията на нашия бизнес. Едната теза е, че регулациите са нещо лошо. Европа върви към дерегулация, към свобода на пазарните субекти, почти към свободен пазар без регулация, без намеса на държавата и това е правилният път. Другата теза, която аз споделям, че в този бранш трябва да положим усилия, за да вкараме някакъв минимален ред. Минималният ред някои хора го разбират като лицензиране на агенциите и събиране на едни такси. Аз го разбирам като общи правила, общи стандарти, около които ние да бъдем обединени да работим, но и да има някаква форма на контрол за неспазващи. Сега ние си имаме наше Национално сдружение за недвижимите имоти с регионални структури. Там имаме устав, изпълняваме си етичен кодекс, имаме си документи и разпоредби, които спазваме. Но на практика всичките тези документи са валидни само за членовете на Националното сдружение, което към момента не преставлява всички в бранша ни. Отделно, ако отговорим на въпроса защо е така, това е тема на много дълъг разговор.

Мисълта ми беше, че ако искаме да има някакъв ред в тази сфера, а аз считам, че трябва да има, необходимо е да има такива документи и разпоредби, защото не знам дали някой си дава сметка колко е голям пазарът на недвижими имоти. Ако така, с едно око, правим някакви сметки колко българи имат недвижими имоти и сметнем някоя средна цена на недвижимите имоти, било то за жилищни, промишлени нужди или за търговски цели, офис площи или земеделска земя, пазарът на недвижими имоти в България, съвсем грубо изчислено, е от един до два пъти по-голям от Брутния вътрешен продукт на страната, който в момента е 70/80 милиарди лева. Тази тема засяга всеки български граждании и въобще не е за подценяване. Не казвам, че дотук нищо не е направено или в момента извършваме дейността си абсолютно без никакви правила, но просто правилата са такива, че се оставя на съвестта на самите участници в пазара. Според мен трябва да има регламентация, която да вкара ред. Всеки български гражданин е засегнат от нашата дейност по един или друг начин, минимум няколко пъти в живота са. Очевидно трябва и държавата да се намеси в регулиране дейността на брокерите. Затова пак повтарям, че ние трябва да сме активната страна и ако дойде натиск от улицата и това се превърне в достатъчно значим проблем, то той да бъде сложен на дневен ред пред обществото. Но това пак не може да се случи от самосебе си. Държавата трябва да се намеси, но ние трябва да бъдем активната страна.