Европейските фондове се изпаряват в България

Кирил Стефанов седи на стол и чака. Гледа спокойните вълни на Дунава в последните лъчи на залеза. Кротко пази речния терминал при Никопол. Чисто новият кей и будките за билети изглеждат необичайно в декора на ръждясал метал, счупени прозорци и олющени стени - отричано наследство от комунистическо време. От българския бряг се виждат огромните замърсяващи пейзажа промишлени инсталации в Турну Мъгуреле от румънска страна.
Някой ден фериботи ще свързват двата бряга благодарение на Европа. Някой ден. . .Кирил Стефанов се учудва на въпроса на един шофьор на кола, който го пита кога да се качи. "Нито утре, нито вдругиден", въздъхва той полу-шеговито, полу-примирено.
"Терминалът още не работи. Първо трябва да се довърши пътя, който води дотук". И пазачът възобновява философската си медитация в спокойния ритъм на реката.
ЕС също ще почака. Той финансира терминала с 5 милиона евро.
Платил е и за пътя, който свързва Никопол с пътническия възел при Плевен. Стойност "12 510 684 евро" пише на табела с европейското знаме. Строителните дейности трябваше да са приключили на 1 март 2009 г., но е изпълнена само половината от около 50-те километра. Остатъкът от трасето е осеян с дупки и колите се движат със скоростта на пешеходец. Няколко строителни машини мудно работят. На въпрос кога завършва изграждането един работник вдига очи към небето и възкликва: "Един Господ знае!"
Друг уточнява: "Като намерят откраднатите пари!"
В подстъпите на София автомагистрала "Люлин" също закъснява безвъзвратно. Тази отсечка от двадесетина километра пресича планината, на която е кръстена, през поредица от виадукти и тунели. Европа е инвестирала 103 милиона евро в тази
впечатляваща инфраструктура. Първата машинна копка бе направена от премиера социалист Сергей Станишев през януари 2007 г.
Първоначално бе предвидено строителството да завърши през декември 2009 г. Сега той е отложен за ноември 2010 г.
Трасирането обаче едва е започнало. Нито един от мостовете не е готов. Тунелите още не са прокопани. Тук-там в полята подпорни стълбове чакат мостовата настилка. В средата на юни се очаква европейският комисар за регионалната политика, полякинята Данута Хюбнер, да открие петкилометров участък от трасето. Никой обаче не може да каже къде са те, най-малко пък турските строителни работници.
Навсякъде в България - от Балкана до Тракийската равнина и до бреговете на Черно море - табели с европейското знаме обявяват забавени или буксуващи строежи. В Драгичево, близо до София тръгва прекрасен асфалтов път, който трябва да стига до Гърция, но рязко преминава в старото шосе 16 километра по-нататък в село Долна Диканя. Диана Гандерска държи кафене в тази община, която би трябвало да бъде заобиколена от бъдещата автомагистрала. Тя има повече доверие в бъдещето на кафенето си, отколкото в това на строителния проект. "Доколкото знам, засега не се предвижда трасето да бъде продължено", казва тя.
Автомагистралите, кръстени "Струма", "Марица", "Хемус" или "Тракия", не са единствените проекти, които изостават. Във Видин мостът над Дунава все още е обект на въображението. В Стара Загора, един от големите градове в страната, пречиствателната станция, за която Европа плати 10 милиона евро, трябваше да е в експлоатация от ноември 2007 г. "Има още сума ти неща да се правят", казва един работник.
В пътните и железопътни инфраструктури, околната среда или земеделието има висящи стотици милиони евро, отпуснати преди влизането на страната в ЕС през 2007 г. Дясна или лява коалиция - резултатът е същият. Закъсненията нямаше да представляват проблем, ако Европейската комисия не подозираше, че част от отпуснатите средства чисто и просто са се изпарили. Обикновено вежливите доклади на чиновниците от Брюксел са осеяни с безапелационни формулировки: "корупция", "подкупи", "сериозни твърдения за нередности", "силни предположения за намеса на организираната престъпност". Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) строго сочи с пръст мудността на местното правосъдие. Чуждестранни инвеститори отбелязват недостига на правила при финансирането на партиите.
Идването на чуждестранни фирми се обезсърчава чрез некоректни правила на играта. Затова три български фирми си поделят лъвския пай. Директорът, който управляваше средствата за пътната инфраструктура, бе уволнен през 2008 г. за облагодетелстване на свой роднина. Очаква се да бъде съден. И може би дори осъден.
На Европейската комисия й омръзна да отпуска средства и да определя срокове при пълна неяснота и започна да се дразни. През 2008 г. тя замрази 800 милиона евро помощи. От тази сума 220 милиона са окончателно загубени от страната членка. "Страната е под наблюдение", обобщава Карстен Расмусен, който от Брюксел управлява част от отпуснатата манна. Предупредителният изстрел даде резултат.
Облакътена върху впечатляваща купчина папки вицепремиерът Меглена Плугчиева, която отговаря за европейските фондове, изброява предприетите от правителството й реформи: "по-голяма прозрачност", "създаване на независима система за одит и
контрол", "продължаване на съдебните реформи", "специален закон за конфликтите на интереси", "изменение на закона за набиране на оферти". Правителството дори предложи да дойдат брюкселски експерти, които пряко да управляват фондовете. "Нещата се подобряват", настоява тя. "Все още не всичките ни усилия за борба с корупцията са дали резултат, но процесът е задействан".
Тя се позовава на последния европейски доклад, който отбелязва, че има подобрения. "Събеседниците ни са прагматични. Те ни изслушват", потвърждава Расмусен. Комисията впрочем деблокира 115 милиона евро в средата на май в знак на добра воля.
"Българите имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в тези на собствената си страна", констатира Плугчиева. Това зрелищно се потвърждава в едно допитване - 80 процента от българите имат доверие на европейските институции, 20 процента вярват на българските. . . Корупцията и усвояването на фондовете на ЕС са двете основни теми за европейските избори на 7 юни и парламентарните на 5 юли. На предизборните си плакати всички партии уверяват, че искат да разчистят натрупаното. Под лозунгите има един задължителен надпис, който за всеки случай уточнява: "Купуването или продаването на глас е престъпление".

Беноа Опкен, спец. пратеник на в. "Монд" в София
Христо Попов, БТА