Европейците предпочитат автомобил пред влак

Нов доклад на „Грийнпийс“ показва, че от 1995 г. насам държавите от ЕС, Норвегия, Швейцария и Великобритания са инвестирали средно 66% повече в разширяването и обновяването на автомобилни пътища, отколкото на железопътни линии.

Първите глобални ангажименти за намаляване на парниковите газове са направени още през 90-те на миналия век. Оттогава обаче държавите са изхарчили значителните 1.5 трилиона евро за автопътища и само 930 милиарда евро за железопътни линии. Така те са стимулирали частните моторни превозни средства за сметка на устойчивия и достъпен обществен транспорт.

От 1995 г. насам дължината на европейските магистрали е нараснала с над 300 000 километра, т.е. с 60%. Търсенето на моторни превозни средства се е увеличило с 29% до 2019 г. – а те отговарят за 72% от увреждащите климата транспортни емисии (от влаковете идват само 0,4%). От 1995 г. насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5% - или с 15 650 км. (за България 6%).

За съжаление, данните за България не са по-добри и показват, че нашите правителства са се провалили в насърчаването на устойчивия транспорт и са обрекли страната на все по-голяма зависимост от изкопаемите горива. За да се придвижват нормално, българите често са принудени да ползват леки коли (с всички произтичащи от това допълнителни разходи) или друг автомобилен транспорт.

Между 1995 и 2021 г. България инвестира около 9,6 милиарда евро в магистрали, но в железопътни линии – само 2,4 милиарда евро.

От 1995 г. насам магистралите в България са се увеличили със значителните 157% (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6% (263 км).

Липсата на инвестиции в българската железопътна система вървят ръка за ръка с унищожаването на регионалната железопътна мрежа. От 1995 г. 13 регионални железопътни линии с обща дължина 348 километра са били затворени за пътнически транспорт, отрязвайки хиляди хора от достъп до влаковете.

За съжаление, релсите по всички закрити линии са били демонтирани или пък са оставени в такова състояние, че не могат да бъдат използвани отново без голяма инвестиция.

„Европа систематично губи регионалните си и местни железопътни мрежи, оставя ги в запуснато състояние в много региони и в същото време налива масивни пари в пътища за автомобили, които подхранват климатичната криза“ – разкрива Хервиг Шустър от „Грийнпийс“. – „Днес виждаме последствията – Европа се бори с климатичния хаос, а милиони хора в селските райони се борят да получат истински достъп до обществен транспорт и на практика са принудени да притежават кола, или да си седят вкъщи.“

От 2018 г. насам средната разлика във финансирането на шосейния и железопътния транспорт в Европа намалява от 66% на 34%. Въпреки допълнителните инвестиции в железопътен транспорт обаче много държави, включително България, продължават да затварят ЖП линии и гари, и да планират построяването на нови магистрали и разширения на летища.

„Ако Европа иска да има устойчиво и справедливо бъдеще, то правителствата и ЕС трябва да спрат да затварят регионални влакови линии и гари, да вкарат отново в употреба неизползваната железопътна инфраструктура и рязко да пренасочат финансирането от автомобилен и въздушен към железопътен транспорт“ – подчертава Шустър. – „Само така биха могли да гарантират намаляване на парниковите емисии и равен достъп до устойчив транспорт за всички. Крайно време е европейските правителства да спрат да фаворизират автомобилите.“

Европейските граждани, отрязани от достъп до редовен обществен транспорт, са все по-принудени да притежават автомобили, дори и да нямат такова желание. Транспортната политика на Европа (и България включително) превърна автомобилите в необходимост – с всички съответни последствия за чистотата на въздуха в градовете и за околната среда като цяло.

Преди европейските правителства да си наредят бюджетите за следващата година, „Грийнпийс“ ги призовава най-сетне да променят приоритетите си за финансиране от автомобилни пътища към ЖП линии. Също така е необходимо финансиране и за да се осигурят достъпни цени на билетите за обществен транспорт за вътрешни и международни пътувания в рамките на Европа. И още – за модернизиране на железопътната инфраструктура, така че влаковете да бъдат качествена алтернатива на автомобилите – както за международни пътувания, така и в рамките на селските райони.