Еврото - проблем за Източна Европа

Карел Янисек, Джордж Джан, Associated press

Звън на камбани и фойерверки пронизаха нощното небе над Братислава преди две години, когато Словакия празнуваше не само Новата година, но и дългоочакваното си присъединяване към клуба на страните, които използват единната европейска валута - еврото. През последните дни на 2010 година, след като дълговата криза наложи необходимостта Гърция и Ирландия да бъдат спасявани и да бъдат въведени болезнени мерки за икономии в целия континент, е ясно едно - при новогодишните празненства тази година радостта няма да има нищо общо с принадлежността към еврозоната.
Някогашната гордост на страната от факта, че стана първата от бившия комунистически блок, която прие еврото, бе помрачена от усещането на отговорностите, които съпътстват споделянето на общата европейска валута.
Сега, когато страните от еврозоната са призовани да спасяват други страни, затиснати от дългове, а има риск "заразата" да се разпространи извън Ирландия и Гърция, приемането на единната валута вече не е водещ приоритет за бившите комунистически страни, които все още са извън еврозоната. А новоприсъединилите се, като Словакия, приемат еврото вече като товар, а не като благословия.
"Изглежда, че ни разрешиха да се присъединим, само за да плащаме техните дългове", казва Петра Харгасова, 22-годишна студентка по икономика, която държи с две ръце чаша греяно вино, опитвайки се да прогони студа на Коледния базар в Братислава.
Някои словашки лидери дори търсят начин за излизане от еврозоната. С неотдавнашен коментар за бизнес всекидневника "Хосподаржске новини" председателят на парламента Рихард Шулик предизвика вълнение сред вече изнервената еврозона, твърдейки, че Словакия трябва да бъде готова да се откаже от еврото и да се върне към националната си валута. Министерството на финансите бързо опроверга тази твърдения, а експерти посочиха, че бързият ход, предложен от Шулик, вероятно ще има обратен ефект. Икономистът Николас Верон от брюкселския институт Bruegel заяви, че напускането на еврозоната "ще има разрушителен икономически ефект" върху страната. От друга страна, обаче отхвърлянето на еврото би дало възможност на Словакия да обезцени националната си валута, което пък би повишило търговската й конкурентоспособност спрямо страните от еврозоната, борещи се с цената на спасителните планове и затягащи собствените си колани.
Инвеститорите обаче най-вероятно ще накажат дезертьорите, оттегляйки се заради страха, че активите им, номинирани в евро, ще бъдат обърнати в крони и ще се обезценят. Подобна тенденция би могла да доведе до финансов колапс за въвлечените държави. "Анти-евро" нагласите остават силни в страната, която през 2010 година се противопостави на партньорите си, отказвайки да внесе дела си от 800 милиона евро (1,05 милиарда долара) от спасителния план за 110 милиарда евро (145 милиарда долара) за Гърция.
При евро-скептицизма, който се разпространява по най-горните правителствени етажи, Словакия е сред държавите, които най-гръмогласно настояват за нови правила, чрез които частните инвеститори, а не само данъкоплатците, да бъдат задължени да платят своя дял. Обект на споровете е механизмът за стабилизиране на еврозоната, който трябва да прехвърли върху частните инвеститори част от бремето на спасителните планове за страна, за която има подозрение, че може да стигне до фалит.
"Отказахме да платим дела си за спасяването на Гърция основно защото бяхме против да плащат само данъкоплатците", каза словашкият министър на финансите Иван Миклош пред Асошиейтед прес. "Банките обаче, които допринесоха за проблема и направиха печалби, предоставяйки в миналото кредити на проблемни страни, не трябваше да платят дори един цент", отбеляза министърът. "Да се запази тази практика означава да се повтарят предишните грешки", допълва той. Миклош твърди, че сегашните правила подкопават доверието на хората в свободната пазарна икономика.
Нечленуващите в еврозоната държави изведнъж вече не бързат толкова да се присъединят към евро клуба. Полското правителство определи 2015 година като цел за присъединяване в еврото, но скептицизмът затова нарасна, след като страната преодоля сравнително успешно световната икономическа криза, използвайки националната си валута - злотата. През 2009 година Полша отчете растеж от 1,7 % и бе единствената европейска страна, избегнала рецесията. Председателят на полската централна банка Марек Белка изрази опасенията на страната, заявявайки през декември, че Полша не бива да бърза с приемането на еврото докато ЕС не реформира институциите си, за да подкрепи стабилността на единната валута.
Според Моника Куртек, икономист към банка BPH Bank във Варшава, датата 2015 година не е реалистична цел и при всички случаи до тогава Полша няма да бъде готова. Страните извън еврозоната сега могат да девалвират валутите си за разлика от партньорите си от валутния съюз и, подобно на полските злоти, слабата чешка крона подпомогна износа на Чехия в кризата, обхванала еврозоната. На Чехия й предстои да определи примерна дата за приемане на еврото, което президентът Вацлав Клаус определя като провал. През ноември той се подигра, когато германският президент Кристиан Вулф нарече еврото "успешна история", и отбеляза, че нито правителството, нито парламентът или чешката централна банка са готови да окажат натиск за влизане в зоната в обозримо бъдеще. Чешкият премиер Петър Нечас заяви, че да се приеме еврото сега "би било икономическа и политическа глупост".
Естония се противопостави на тенденцията и на 1 януари стана 17-ата членка на еврозоната. Обикновените естонци обаче са изпълнени със съмнения и се чудят дали няма да влязат в заглавията на вестниците като поредната икономика, която някога е процъфтявала, като Ирландия. 54 % от естонците подкрепят влизането в еврозоната според проучването от ноември на Faktum & Ariko.