Еврото, непостижимо за Румъния в момента

Националната банка на Румъния (BNR) не смята целта за влизане в еврозоната за осъществима в момента, заяви управителят на централната банка на страната Мугур Исъреску, цитиран от Аджерпрес.

"Националната банка не смята, че в настоящия момент целта да се влезе в еврозоната е осъществима в определена перспектива, защото всичко зависи от начина, по който страната ще успее с правилни и последователни политики да намали бюджетния дефицит към 3 процента. Ако това може да се направи за четири години, за пет години, за седем години, вероятно тогава ще имаме и преминаване към еврото, не по-рано. Нещата са свързани", заяви Исъреску по време на изслушване в бюджетно-финансовите комисии на двете камари на парламента.

Според него страна като Румъния не може да изпълни целите си - магистрали, инвестиции и т.н. - с бюджетни приходи под 30 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а увеличението на приходите може да стане само с ликвидиране на укриването на данъци и намаляване, доколкото е възможно, на данъчните облекчения, но и чрез политическа воля.

"Не виждам как може да се намали дефицитът до европейските норми под 3 процента, освен чрез комбинацията от мерки от една страна по отношение на приходите и от друга - по отношение на разходите. Само с мерки за разходите - всеки може да види цифрите и да направи някои изчисления - е невъзможно. Няма да намерите друга европейска страна, с изключение на Ирландия, която е специфичен случай, където бюджетните приходи да са под 30 процента от БВП", посочи той.

По думите му въпреки завишения бюджетен дефицит страната няма необходимост от ново споразумение с Международния валутен фонд. "Не сме в ситуацията да сключим споразумение с МВФ, публичният дълг е под 60 процента, значи няма такава необходимост. Но да извършим фискална реформа, за да имат доверие в нас пазарите и да се намалят разходите за финансирането, това - да", изтъкна още управителят на централната банка.

Той добави, че мерки и варианти за мерки съществуват. "Става дума за политическа воля, за решение, което категорично не може да бъде взето в година на избори", добави Исъерску.

Румъния приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2 процента от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. дефицитът беше 4 процента, тоест над 3-процентния праг, напомнят местните медии. Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68 процента, който според данни на Евростат е бил един от най-високите в ЕС. 

По-рано този месец румънското правителство направи ревизия на бюджета за 2024 г., като повиши целта за дефицита на 6,95 процента от БВП спрямо заложените първоначално в бюджетния закон 5 процента, съобщи изданието "Зиарул финанчиар".

Мугур Исъреску, който е начело на централната банка на Румъния от 1990 г. (с едногодишно прекъсване, през което е министър-председател), получи нов петгодишен мандат.