Еврофондове потъват в Доспат

Дамян Иванов, специален пратеник на EconomyNews.bg
България отдавна си е спечелила „славата” на шампион по източване на еврофондове, а повечето измами датират още от предприсъединителните фондове. По данни на Европейската комисия, в България има 376 случая на нередности с проектите по САПАРД, 65 по ФАР и 4 по ИСПА. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) от тази година разследва два пъти повече случаr на злоупотреби с европейски пари. И понеже „безплатен обяд няма”, редно e да видим кой плаща за тези пари в крайна сметка.
Отговорът на този въпрос може да се види най-ярко в по-малките градове, където определен тесен кръг от хора дирижира всичко, което се случва. Лошото е, че това става за сметка на останалите 95% обикновени граждани, които не просто няма да получат нищо от „баницата”, но в много от случаите ще трябва да се бръкнат в собствения си джоб.
Типичен пример в това отношение е град Доспат, разположен на едноименния язовир в Западните Родопи. По всичко личи, че градът има нужния природно-климатичен потенциал, за да развива туризъм, но в действителност това няма как да стане, поне в близко бъдеще.
Защо се получава така? Проблемите са няколко – от инфраструктурата, до нагласите на населението.
Най-големият проблем обаче е поведението на малцината, докопали се до властта. Един от многото примери е бившият кмет на града Красимир Долев. Като градоначалник, последното нещо, което го вълнува, е липсата на сносен път, по който един потенциален турист може да стигне до града. Пътят Доспат-Батак е бил ремонтиран изцяло през 1971 година, а местните отдавна предпочитат да преминат през заобиколен маршрут, вместо да търсят къде най-евтино да си сменят окачването на автомобила след пътно родео. Един кмет обаче може да се захване с доста по-доходоносни неща, отколкото с ремонт на пътя. И Долев решава да уреди брат си – Ефрем, по проект за изграждане на 43-километрова екопътека, за която програма ФАР отпуска 191 713 евро. Парадоксът е очевиден – няма асфалтови пътища, кметът тръгва да прави екопътеки.
Впоследствие се разбира, че парите са напълно източени, „екопътеката” представлява стар горски път, а заложените в проекта велопътеки, заслони, туристически табели и прочее – липсват. Окръжен съд Смолян оправдава Долев - нищо ново за съдебната система, но община Доспат е осъдена да плати 100 хил. лева глоба за неясно счетоводство около европроекта. При тези обстоятелства, развитието на какъвто и да е туризъм, без да се инвестират някакви средства е немислим. Но 46-годишният кмет е само един пример – евросредствата се „усвояват” с пълна сила, а резултат няма, поне според местните.
Само за тази година покрай язовира Оперативна програма „Рибарство” е финансирала 3 фирми – „Салвелинус Рея Фиш” КД, „Унимекс” ЕООД и „Дуплекс-АХ” ЕООД. Стойността на договорите не е малка – съответно 2 761 978 лева, 777 637 лева и 725 622 лева.
„Рея Фиш” е монополист в акваторията на язовира от край време, а моторните лодки, които обслужват садките, могат да променят представите за почивка на някое къмпингуващо семейство. Местните жители, които са решили да изкарат някой лев покрай язовира, също изразяват недоволство. „Пъстървите ги хранят с гранули, от които целия бряг е във водорасли. Заради тях, вече не може да хванеш шаран от брега, трябва ти лодка. Единственото решение е да се зариби с амур, защото тя се храни с водорасли”, жалва се местен рибар. Преди си е изкарвал хляба от тук, а сега идва само защото няма какво да прави в града.
Млад мъж, който отдава лодки под наем, разказва, че една прилична лодка излиза 10 000 лева, но освен бракониерите, малцина разполагат с такова оборудване. Той също не пропуска да критикува управляващите: „Изгониха туристите, преди нямаше свободно място по язовира, а виж сега – празно е. Ама с този път няма как да е иначе”. Мнението му споделя и собственик на заведение до брега на язовира, който разказва, че работи едва ли не за няколко редовни клиента.
Справка в Търговския регистър показва, че собственик на „Рея Фиш” е Румен Сариев, който е общински съветник. Кандидатирал се е за кмет на предишни избори, но е получил едва 350 гласа. Това обаче не го спира да използва контактите си и да кандидатства по европроектите. Всъщност, спечеленият от „Салвелинус Рея Фиш” КД проект за 2,7 млн. лева е най-високият по ОП „Рибарство”. Благородният доспатлия ще осигури 7 работни места с близо 3-те милиона от проекта. За неговата безгранична власт говори и 3-етажната вила, построена в чашката на язовир Доспат, заградена с бетонови колчета и телена мрежа – нещо абсолютно забранено.
В пределите на малкия град обаче всичко е позволено и местните разказват за поредния пример в това отношение - местният бизнесмен Венцислав Халачев, укрил 167 393 лева данъци и източил 84 790 лева ДДС, но впоследствие оправдан от Пловдивския апелативен съд.
В абсолютен контраст с многобройните измами на територията на Доспат живее останалата част от населението. Една разходка по улиците на града напълно потвърждава първоначалните представи - от разбития път, по който стигнахме до града до обстановката на язовира. Няма обособена туристическа зона, ако трябва да си търсите хотел, то знайте, че бройката им е изключително ограничена.
Липсват заведения за бързо хранене, след половин-часово обикаляне попаднах на един ресторант-градина, където ме изненадаха със сметката – за 4,80 лв. а си поръчах порция пържени картофи, родопски пататник, препечена филия хляб и голяма бира.
Разбираемо е – по-ниският стандарт на живот определя такива цени, но от друга страна това говори за липса и на туристи. Защото, ако имаше наплив, местните бързо щяха да надуят цените, подобно на повечето български курорти, но без инфраструктура това няма как да стане.
От будни граждани научих, че пътят Батак-Доспат ще бъде ремонтиран изцяло от пловдивска фирма с пари от европейски фонд. Справка в интернет показва, че на 19 април осем оферти на различни фирми са допуснати до търг за рехабилитация на пътя. Най-ниската е за 10 372 352 лв., а най-високата е на стойност 13 935 738 лв. и това е на единствената допусната пловдивска фирма - ДЗЗД "Път Батак Доспат ІІ". Дали това е случайно или ще бъде поредното „потъване” на средства с привидно отчитане на дейност, ще се разбере в бъдеще.
Всъщност гражданите на Доспат отдавна са свикнали с източването на европроектите – единственото, на което се надяват, е от многото кражби да останат някакви пари за пътя.