Еврофондовете и законността

Проучване на ЕП констатира, че според европейските граждани фондовете на ЕС за възстановяване да бъдат отпускани само на страни, които спазват върховенството на закона, ето основните акценти в сондажа:.

•Четирима от всеки петима респонденти заявяват, че ЕС следва да предоставя средства само на държавите членки, които зачитат принципите на правовата държава и демократичните ценности

•60% от европейците очакват проектите от програмата NextGenerationEU да помогнат на страната им да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус

•41% от гражданите поставят под въпрос способността на националните правителства да използват правилно средствата от фондовете за възстановяване

В последното проучване на общественото мнение четирима от всеки петима респонденти (81%) заявяват, че ЕС следва да предоставя средства само на държавите членки, които зачитат върховенството на закона и демократичните ценности.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли подчерта: „Европейският парламент ясно заяви, че фондовете за възстановяване на ЕС не трябва да бъдат отпускани на правителства, които не зачитат основните демократични ценности и не спазват принципите на правовата държава. Това проучване потвърждава, че преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС са съгласни с тази позиция. Тези, които постоянно подкопават ценностите на Европейския съюз, не трябва да очакват средства от него.“

Проучване на Евробарометър, публикувано днес от Европейския парламент в навечерието на предстоящия дебат за състоянието на Европейския съюз на 15 септември, показва ясна обществена подкрепа за прозрачност и ефективен контрол при отпускането на средства в рамките на програмата NextGenerationEU. Според проучването 53% от европейските граждани (60% за България) са напълно съгласни, че трябва да има ефективен контрол, а други 32% (29% за България) са по-скоро склонни да се съгласят с това твърдение. Само 8% от респондентите средно за ЕС не споделят това мнение (делът им е същият за България). Това е позиция, споделяна от Европейския парламент, който понастоящем прави оценка на подадените национални планове заедно с Европейската комисия, за да се гарантира, че предоставените средства ще бъдат използвани в съответствие с целите за екологосъобразност, цифровизация и устойчивост.

Гражданите оценяват положително въвеждането на плана на ЕС за възстановяване от 800 милиарда евро: трима от всеки петима граждани (60%) считат, че проектите в рамките на програмата NextGenerationEU ще помогнат на тяхната държава да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, като в България делът им е 69%. 59% от европейците (70% от българските респонденти) заявяват също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. С оглед на това проучването показва също така, че 53% от европейските граждани (62% от българските респонденти) имат положителна представа за Европейския съюз, като едва 19% (18% за България) имат сравнително или много негативна нагласа.

Резултатите от проучването показват и опасения в редица европейски държави относно това доколко добре и целесъобразно националните правителства ще използват тези допълнителни средства от ЕС. Докато средно 44% от гражданите на ЕС (41% за България) имат доверие в националните си правителства в това отношение, 41% от респондентите изразяват съмнения, като са налице значителни разлики в равнищата на доверие в отделните държави членки. За България делът на респондентите, които изразяват съмнения, че националното правителство ще може да изразходва правилно средствата по плана за възстановяване е 49%.

Общественото мнение също така ясно подкрепя позицията, заета неотдавна от Европейския парламент в дебата относно необходимостта от обвързаност с условия за защита на европейския бюджет, както и контрол и прозрачност при изразходването на средствата.

Това е отразено в продължаващата подкрепа от страна на гражданите за зачитането на принципите на правовата държава като условие за предоставянето на средства от ЕС. Четирима от всеки петима граждани на ЕС (81%, като делът за България е 85%) са съгласни, че „ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните ценности“. Резултатите от проучването показват еднакво високо равнище на подкрепа за тази позиция във всички държави членки на ЕС, със сравнително малко различия. Зачитането на принципите на правовата държава е основен приоритет за Европейския парламент.

Промяна на политическите приоритети

Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически приоритети, респондентите в ЕС посочват на първо място действията срещу изменението на климата, подкрепени от 43% от гражданите. Други приоритети, посочени от респондентите (които съответстват на приоритетите на Парламента за възстановяване след пандемията), са мерките за борба с бедността и социалното изключване (32%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и борбата с тероризма (и двете по 31%). Здравеопазването, както и миграцията и предоставянето на убежище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27%.

Приоритетите, определени като най-важни от българските респонденти, са мерките за борба с бедността и социалното изключване (47%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), здравеопазването (40%), като действията срещу изменението на климата остават на четвърта позиция с дял от 28%, последвани от мерките за борба с тероризма и организирана престъпност (26%).

Гражданите на Унгария (38%) и Полша (37%) поставят на едно от челните места приоритета „демокрация и върховенство на закона“, като средно за ЕС този приоритет заема осмо място (19%), а в България - шесто място с дял от 22%.

Методология

Това „Експресно проучване на Евробарометър“ беше проведено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в периода между 17 и 25 август 2021 г., онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 държави членки. Размерът на извадката по държави е 500 интервюта в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 интервюта във всички останали държави от ЕС.