Евтинията, която ядат

Германците посягат към евтината храна без да му мислят много-много. За повечето от тях цената е по-важна от качеството. И не ги интересува въпросът как е възможно кило кайма да струва 2 евро, а литър мляко - 49 цента. Хранейки се, нерядко се държим като трите известни будистки маймуни, които не виждат нищо лошо, нищо лошо не чуват и не желаят да кажат нищо лошо. Само дето в отношението ни към храната няма нищо мъдро - отказваме да чуем какви недопустими съставки съдържа тя. И не казваме нищо дори тогава, когато хранителната индустрия ни вкарва в капаните си с лъжливи обещания.
Пестеливите германци
В Германия напоследък интересът към деликатесите се засилва. Но същевременно покрай икономичността и невежеството си цели обществени слоеве, цели поколения игнорират факта, че добрата храна струва пари, а евтината никога не би могла да бъде добра, а само в най-добрия случай - безопасна. Подобни хора постоянно заявяват, че не могат да си позволят да купуват био-храни. Но пък това са същите тези хора, благодарение на които фирми като "Епъл" печелят за едно тримесечие по 13 милиарда долара с най-новите си устройства.

Едва 10 процента от парите на германците отиват за храна
В Германия кофичка кисело мляко струва 19 цента, литър мляко - 49, бутилка бира може да се купи за 79 цента, а шише вино - за 1,39. Всичко е произведено от индустрия, която пръска по 3 милиарда евро годишно за реклами на дъмпинговите си продукти. Четири големи търговски вериги - Едека, Лидъл, Алди и Реве - контролират 85 процента от пазара, с тенденция този дял да се увеличи още повече.
Германците харчат не повече от 10 процента от парите си за храна, докато за Италия и Испания същият показател е 15 процента. Най-страшно е в Съединените щати - кулинарното царство на кошмара, където за храна се дават не повече от 6,9 процента. Германците надали ще стигнат чак дотам, но така или иначе за половината от тях основният критерий при покупката на храна е цената й. Макар покрай диктатурата на веригите-дискаунтъри продуктите в Германия да са с 15-20 процента по-евтини, отколкото в съседните държави.
С вкус на сапун и мокър картон
Защо не използваме сивите си клетки? Защо отказваме да се замислим над въпроса как е възможно половин кило кайма да струва 99 цента? - пита в тази връзка публицистът Якоб Щробел на страниците на в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". И продължава: Нищо странно няма в това, че Германия няма особени кулинарни традиции, а само вечните глупави предразсъдъци за пълния търбух, който за наука е глух. Не се замисляме коя храна е най-добра за нас и как влияе на тялото ни това, което поглъщаме.

Спомняте ли си кога за последен път сте яли домат с вкус на домат?
Всъщност решението на проблема е съвсем елементарно - нарича се вкус. Хубавата храна е вкусна, лошата - не. Оранжерийните зеленчуци имат вкус на сапун, евтините пилета - на мокър картон. Всички се възмущават от високите цени на бензина, но защо никой не казва нищо против изкуственото "аналогово" сирене, имитациите на скариди или шунката от месни изрезки? Защо допускаме децата ни да не научат нищо за вкуса, тъй като не им готвим и не ги учим да готвят? Именно за това става дума при добрата храна - за вкуса. Респективно - за щастието и здравето. Което отникъде не може да се получи по-лесно, отколкото от чинията. Deutsche Welle