Евтино вино завладява българската трапеза

Маргарита Йорданова

В Асеновград и региона, известен със старите си изби, почти всяко семейство прави домашно вино. Тук както и навсякъде в България се пие червено и бяло сухо вино, съчетано с пържола, кебапче  и по-рядко със сирене.
В земята на Дионисии винопроизводството и лозарството са поминък от векове, но последните години са трудни и за малки, и за големи производители.  

Кризата

Основният удар, който нанесе финансовата криза на сектора, е спад в продажбите. „Винзавод” Асеновград регистрира свиване на продажбите с 30%. Изба „Загрей” е сравнително нова и все още постига ръст, но той е далеч по-нисък от прогнозирания.
„Тази година кризата ни се отразява най-зле от гледна точка на плащанията между фирмите, където има големи закъснения. Това създава проблеми с кеша и забавя темпа на работа”, обяснява за Economynews.bg Димитър Костадинов,  изпълнителен директор на изба „Загрей”.
Заводът в Асеновград работи само 4 дни седмично, за да съхрани работниците си, но с цената на по-ниски заплати. Същевременно не се наемат нови служители, парите за инвестиции се съкращават, казва инж. Йордан Стефанов, изпълнителен директор на „Винзавод” Асеновград.
Основната тенденция на вътрешния пазар според „Загрей” е, че силно нараства делът на ниския и средния ценови клас, за сметка на виното, което е около и над 10 лв. Средната категория купувачи са се насочили изцяло в базовия клас вина. Добрата новина е, че любителите на скъпите вина, все още ги предпочитат.
Според двамата производители на вино промяната в закона за акцизите също оказва негативен ефект върху бранша и засилва спада в продажбите. „В криза не бива да се посяга на цените”, смята Стефанов. Мнението на Костадинов е, че положението се утежнява за тези, които работят по правилата.


Хубаво вино става от хубаво грозде

Имаше време, когато отглеждането на собствени лозя бе рентабилно, казват още двата производители. Основна част от пейзажа по тези места в Южна България бяха огромни масиви от лозя. След 2004 година обаче нещата се променят, защото предлаганото грозде е повече от търсеното.
Цени като 70-80 ст. за килограм червено грозде останаха в спомените на производителите. Бресник, Куклен, Перущица и до днес имат много лозя, които се отглеждат от частни собственици. Много от тях обаче са в лошо състояние, изискват големи грижи и инвестиции за иновации. „В момента тези, които нямат собствени лозя може би са по-добре. Миналата година пазар при изкупуването на гроздето почти не съществуваше,  което се отрази зле на изкупните цени. Тази година най-вероятно ще е същата. Може би след 5 години ще има по-голямо търсене, отколкото предлагане”, предвиждат от „Загрей”.
От гледна точка на качеството обаче е безспорно важно заводите и избите да имат собствени лозя. Заводите в Карнобат имат около 15 хил. декара, Пещера - 10 хил. декара, Асеновград -2 хил. декара, а изба „Загрей” работи изцяло със суровина от собствени лозя.
 „Ние можем да се грижим и да отглеждаме гроздето, както смятаме, че е по-добре”, обединяват се в мнението си и Стефанов, и Костадинов.
След 2000 година благодарение на предприсъединителните фондове и програма Сапард много от заводите си подновиха техниката. Така те имат възможност да произвеждат висококачествени вина. Друг плюс за качеството на родната продукция е създаването на изби от типа шато. Те имат възможност по време на производство да сортират гроздето по зърно. Така се създават висококачествени и скъпи вина. Димитър Костадинов от „Загрей” е на мнение, че именно малките изби са в основата на повишаване на качеството.
Според данни от националната Лозаро-винарската камара у нас има регистрирани 229 производители на вино.
На пазара в България се консумират около 30 млн. бутилки вина, което е малко. Дълго време малкият вътрешен пазар се компенсираше с износ на външни пазари. След 2000 година обаче започна спад на износа на вина.


Износът

„Преди 1989 г. България изнасяше над 400 млн. бутилки. В момента обаче положението далеч не е такова. Пазарът в Русия се сви с над 50%. Пазарите в Скандинавските страни и Англия също паднаха. До 1997 г. България изнасяше за Англия около 38 млн. бутилки, а сега едва 5 млн.”, си спомня инж. Йордан Стефанов.
Причините за това положение са много. Едни се крият в лозарството, други в огромната конкуренция навън, а финансовата криза само наля допълнително масло в огъня. „Като качество и технология на производството родното вино не отстъпва на западните вина”, смята инж. Стефанов.
И двамата специалисти в тази област смятат, че основният проблем при износа е липса на реклама и маркетингова стратегия.
„Цвят, аромат, добър екстракт са нещата, които се търсят”, обяснява директорът на асеновградския завод. За това и когато се изнася продукция има три основни пункта: добра суровина, основно модернизиране на предприятията, добра реклама.
„В повечето магазини за вино в Европа се предлагат над 3 хил. вида вина от цял свят и когато човек купува, избира позната марка”, обяснява Стефанов. Винзаводът в Асеновград в момента изнася основно за Чехия и Германия, като акцентира върху полусухите вина, които не са предпочитани от българския консуматор. Емблематичният за завода Асеновградски мавруд се харесва на чужденците, но от него се продава малко навън. „Основната причина е, че потребителите не са запознати с бранда. Липсва му реклама. Надяваме се в бъдеще да имаме по-добра финансова възможност, за да променим нещата в тази област”, обяснява директорът.
„Българското вино все още не е конкурентно на вината от новия свят, защото в противен случай щеше да има своите позиции на тези пазари. Качеството го има. Трябва да се създаде маркетингов имидж, но това е свързано с пари”, смята инж. Костадинов.
Проблемът е, че в момента няма фирма от бранша, която може да си позволи подобна инвестиция за реклама на чужди пазари.
България има базовите условия, като подходящ климат и почви, но останалото е свързано с човешки решения и инициатива. За малките изби, които са фокусирани върху вътрешния пазар, да се изнася навън е изключително трудно. От „Загрей” обясняват, че бизнес отношенията им с трети страни в момента са на основата на лични контакти. Решението на проблема може да се търси в подкрепа от страна на държавата. „Със сигурност страни, които имат съдействие от държавата, са по- конкурентни от тези, които нямат. От тук може да се почне”, е мнението на Костадинов.

Къде са новите пазари?

Бъдещето на бранша според младия винар е в реорганизацията. Според него трябва да има обединение на производителите на различни равнища и да се търсят общите интереси.
„Трябва да се търси някакъв регионален принцип. Всеки регион има своята специфичност. Българският консуматор прави разлика между бяло и червено, скъпо и евтино вино, но малко е запознат със спецификата на различните райони в България . В чужбина чрез пиенето на вино от даден регион консуматорите се самоидентифицират. Но у нас това липсва”, смята директорът на „Загрей”.
Немалък проблем е и борбата за пазарен дял с вина от Чили, Аржентина, страните от новия свят, които навлизат в Европа с качествена технология и ниска цена. За да се справят с конкуренцията българските винопроизводители трябва да се стремят към повишаване на качеството, към връщане на старите пазари и завоюване на нови. В тази насока Национално лозаро-винарска камара подготвя маркетингов проект за реклама в САЩ и Канада.
 „Лозарство и винарство е имало и ще има”, оптимист е директорът на „Винзавод” Асеновград. Според него България има шансове да развие бранша и да спечели добри позиции навън. Като добра перспектива са пазарите в Китай и Тайланд, където има интерес към виното.
Друга възможност е разработването на винен туризъм. И заводът в Асеновград, и избата в Първомай предлагат такава възможност.
В момента обаче посещенията са епизодични, а основният интерес е от чужденците. Това е цяла отделна индустрия, която пак е свързана с финансиране, реклама, добра инфраструктура. Важно за развитието на този отрасъл е и самият българин да намери удовлетворение от такъв тип туризъм.