Един българин при датските селяни

Данаил Алеков, специален пратеник на EconomyNews.bg в Олборг, Дания
Дания е страната с най-висока минимална заплата, според МВФ и най-ниско ниво на неравенство на доходите. Датчаните водят един привидно безгрижен и финансово подсигурен начин на живот, съдейки по статистиката. Животът на средностатистическия датчанин обаче е далеч от това, което се случва в Копенхаген. В това се убедих от посещението ми при Сюзан и Лау Фалк – едно фермерско семейство, което живее в покрайнините на малкото градче Феритслев. Намира се в Северна Ютландия – най-слабо заселения от 5-те региона в Дания, на 60 км. западно от Олборг, където основният поминък е земеделието.

Въпреки това, семейството не развива земеделска дейност от няколко години. Оказва се, че европейският земеделец далеч не е толкова добре субсидиран, колкото си го представяме в България. „Субсидиите, които получавахме, не покриваха дори разходите за семена”, изтъква Лау.
За семейството е много по-рентабилно да си купува земеделска продукция за лични нужди от някой друг фермер, отколкото да инвестират време и ресурси в отглеждането на култури.
Още от първата ми среща със семейство Фалк разбирам, че са пресметливи хора, които ценят всяка крона и избягват безразборните харчове. Това е философията на повечето датчани, а финансовите им разчети се простират в много по-дългосрочен план. В известна степен, забелязвам и прилика с българското село – с обикновените хора от народа, които също са принудени да правят разчет с точност до стотинката, но в България хората го правят, защото нямат избор.
На единствената обработваема земя, която им е останала, датското семейство е посадило бързорастящи дървесни видове, познати и в България, които след 7 години ще им донесат приходи от продажбата на висок клас дървен материал. Друга ниша, в която семейството инвестира, е производството на кожи. Въпреки малката си територия, Дания е лидер в световен мащаб по производство на кожи (лисица, норка, зайци и чинчила), поради огромния брой ферми за кожи. Фалк допринасят за това с една клетка чинчили, които се славят с най-скъпата кожа в света, за да ги продадат на някоя от големите компании в бранша, когато пораснат. Колко пари ще вземат – не може да се каже отсега, но за сравнение едно дамско палто от чинчила струва около $70-100 000.

Много датчани си купили по една турбина
Докато гледаме безкрайните земеделски полета, не може да пропуснем и ветрогенераторите. Те са буквално навсякъде, където има свободно пространство, дори и в морето. През миналата година, датското правителство прие план, според който до 2020 г. 50% от доставяната електроенергия в Дания ще бъде от вятърни турбини. За сравнение, в България този дял е 5-7%. Но за разлика от България, гордите собственици на тези турбини не са само компании, разположили мощностите си в няколко парка. „Бумът на изграждането им в нашия регион беше през 1996 г., тогава много обикновени граждани си купиха по една вятърна турбина. Взеха заем, който им се изплати след 15 години и от 2 години насам вятъра осигурява на тези семейства допълнителни приходи”, обяснява Лау. Още преди близо 20 години, хората са били стимулирани да си купят по една вятърна турбина, която днес им носи чиста печалба.

Защо никой не изхвърля кенче от бира?
Това е само малка част от огромните усилия, които полага държавата, за да стимулира датчаните да мислят в дългосрочен план за устойчивото развитие на страната. В това се убеждавам, когато си изхвърлям небрежно смачканото кенче от кола. От това кенче, семейство Фалк ще получи 1 крона (26 ст.), при това без да търси изкупвателен пункт за желязо. Във всички градчета има разположени специални автомати – тип „вендинг” машини, които изплащат пари за всяко върнато кенче. „Забелязал си, че цената на една кола тук е по-висока от Германия например, но когато върнеш празното кенче, получаваш обратно 1 крона”, обръща се към мен един от зетьовете – Михаел Фалк. „Когато организираме голямо събитие, например сватба, отиваме на пазар в Германия. По границите има разположени магазини за тази цел, в които пазаруват само датчани. Разликата в цените се усеща драстично, когато пазаруваме на едро”, обяснява Михаел. „Но няма да получиш пари, ако върнеш кенче, закупено от Германия – машините сканират баркода и връщат пари, само ако е датски”, допълва той. Стъклените бутилки, подобно на България, също се връщат, но като цяло кенчетата са по-разпространени в Дания. Заради кризата се е появила една нова професия, отдавна позната в България – хората масово обикалят парковете и събират празни кенчета и стъклени бутилки. Явно все пак има хора, за които не представлява интерес да вземат 1 крона от празното си кенче, но семейство Фалк, като повечето датчани, не е от тях.

Работа = 120 крони / час
Синът им Мортен и двете им дъщери – Трине и Кейт, работят почасово във Феритслев - на 3 км от къщата им. Кейт получава 120 крони на час (31,5 лв.) за работа в местна хлебопекарна, което е малко над минималното за страната (109 крони/час). Щастливи са, че имат работа, защото кризата е ударила най-силно именно малките градчета като Феритслев. Работа може да се намери много лесно в Копенхаген, но столицата е далеч от тук. Затова алтернативата е Олборг. „Там трябва да познаваш някой, който да те препоръча. Като цяло, без връзки не става”, ми казва в прав текст Мортен. Очевидно, и тук работните места приоритетно се заемат чрез връзки. За по-сериозните проблеми при младежката безработица разбирам от Михаел. Той е пример за това как човек с необходимото образование, вече година не може да си намери желаната работа - мениджър продажби. „Когато отида в някоя компания и си подам молбата за работа, ме питат колко години съм работил в тази сфера. За да те назначат на работа, искат да имаш опит, но как ще натрупаш този опит, като никъде не те приемат без него?”, възмущава се Михаел. Питам го защо не започне собствен бизнес и има ли пречки за това. „Най-лесното е да намериш финансиране и да започнеш собствен бизнес. Още сега мога да отида и да изтегля нужния кредит, но после става много трудно”, заявява Михаел.
Малкият и среден бизнес в Дания е добре обгрижван, но за да успееш се изисква ясна концепция – все пак Дания е малък пазар. Затова Михаел не бърза с това начинание и ще продължи усилено да търси мечтаната си работа.
Семейството си докарва още допълнителни доходи, като кандидатства по проекти към Европейския съюз и организира различни продажби в дома си. Като страничен бизнес, семейството продава съдове от марката „Таперуер”. Отделно, в ранните утрини често ходят до Северно море за риба. Остава им време да практикуват рисуване върху стъкло – един не толкова популярен занаят, като имат специална фурна, в която изпичат стъклата.

Преди 1200 години тези земи са били кръстосвани от свободни датски селяни, които имат широк спектър от занимания - земеделци, търговци, занаятчии, мореплаватели - познати на човечеството като викинги. Смело мога да оприлича това датско семейство като едни съвременни викинги. От посещението ми при тях разбрах, че обикновените датчани не са това, което виждаме през лятото в Слънчев бряг. Дългата зима, краткият ден (през декември слънцето залязва в 15:30 ч.) и суровите условия са оказали решаващо влияние върху желязната дисциплина на всички северни народи. Въпреки, че средната работна заплата е 37 364 крони месечно (9 797 лв.), обикновените жители на страната са принудени да си правят разчет на всяка крона, както и да търсят източници на допълнителни доходи. Защото и разходите са много – Дания и Швеция са страните с най-високи данъци в ЕС (България, Латвия и Литва – с най-ниските).