Единното европейско небе: факти и числа

ЕК публикува идеите си за ускоряване на реформата на Европейската система за контрол на въздушното движение. Целта на ЕК е да се избегне недостигът на капацитет, тъй като през следващите 10-20 години се очаква броят на полетите да нарасне с 50 процента, съобщи пресслужбата на ЕК. Какво представляват към момента въздушното пространство и летищата в Европа? Според ЕК те са изправени пред риск от насищане. Вече около 800 милиона пътници преминават всеки ден през над 440-те европейски летища. Всеки ден в европейското небе се извършват около 27 000 контролирани полета, което прави 9 милиона полета годишно. 80 на сто от тези полети се извършват в рамките на ЕС.
Европейските предприятия за въздушен транспорт успешно се справят при сегашното положение, но при нормални икономически условия се очаква въздушното движение да нараства с до 3 на сто годишно. Очаква се броят на полетите да се увеличи с 50 на сто през следващите 10-20 години. Ако не приемем мерки, в европейското въздушно пространство ще се възцари хаос. Европа не само ще трябва да отхвърли голяма част от потенциалното търсене, но и ще бъде изложена на риск от закъснения и отмяна на полети в невиждан досега мащаб. Ако продължим да работим по досегашния начин, до 2050 г. разходите, причинени от задръстванията, ще нараснат с около 50 процента. Главният проблем е в това, че системите за управление на въздушното движение в Европа са фрагментирани и неефикасни. Въздушното пространство на ЕС остава разпокъсано между 27 национални системи за контрол на въздушното движение, които осигуряват услуги от около 60 контролни центъра, а въздушното пространство е разделено на над 650 сектора. Това означава, че в момента то е структурирано въз основа на държавните граници,
поради което полетите често не могат да бъдат извършвани по най-прекия маршрут.Поради разпокъсаността на въздушното пространство в Европа самолетите летят около 42 километра повече, отколкото е строго необходимо, което води до нарастване на времетраенето на полетите, закъсненията, разхода на гориво и емисиите на въглероден диоксид. Освен това, настоящите технологии за управление на въздушното движение са създадени през петдесетте години на миналия век. Днес те са вече твърде остарели.
Разпокъсаността на европейското въздушно пространство води до неефективност, която поражда допълнителни разходи от близо 5 милиарда евро годишно. Тези разходи се прехвърлят на предприятията и пътниците. Свързаните с контрола на въздушното движение разходи днес съставляват 6-12 на сто от стойността на билета.
Системата за управление на въздушното движение на САЩ е два пъти по-ефективна от тази на ЕС; с нея се управляват два пъти повече полети при сходни разходи, като броят на контролните центрове е три пъти по-малък. Поради тези предизвикателства в края на 90-те години на ХХ век бяха представени предложения за проекта за Единно европейско небе, чиято цел е да се премахнат държавните граници във въздуха и да се създаде единно въздушно пространство, водещо до: