Една BG студентка във Франция

Маргарита Йорданова, град Анси, Южна Франция
Най-големият разход за студентите във Франция се оказва общежитието. Цените са внушителни дори за студенти от Западна Европа, а какво остава за такива от Източна Европа. Месечно се плаща от 300 до 500 евро. Лошото е, че в тази цена не се включва всичко. Ако студентът иска да използва одеала, чаршафи и прибори от общежитието, заплаща допълнително 10 евро на месец. Такава е и цената за Интернет в стаята. Друг значителен разход е депозитът при настаняване.
Ако в България той е до 10 лв., то тук сумата варира от 200 до 300 евро. Разбира се, при напускане на общежитието, ако няма поражения в стаята, получаваш тези пари обратно. Нещо, което не се случва в родината ни. Там ги даваш всеки семестър и забравяш за тях.
Когато обаче става въпрос за общежития във Франция, далеч не трябва да си представяме социалистическите постройки в Студентски град в София. Тук става въпрос за къщички, които приличат на хотел. Удобствата са осигурени отвсякъде.  Стайте са приветливи, чисти, спретнати с алуминиева дограма, нови мебели, парно. Всяка стая има кухненски бокс, банята е повече от прилична, с вана. А стаите за двама души са като малък апартамент. Те включват отделна стая за всеки и обща всекидневна. Донякъде могат да се сравнят с ремонтираните общежития в България, но без пукнатините и разрушенията, които се появяват месец след ремонта. И без неудобството да живеят по трима души ( без нелегалните ) в една стая.
Всяко общежитие има общи помещения, където може да се гледа телевизия. Освен това има компютърна зала с принтер и ксерокс, но те се заплащат по 4 евро за 8 часа. За студентите с коли има паркинг, който също се заплаща – 15 евро на месец. Влизането в общежитията не може да се сравнява с това в Студентски град – на който, когато му скимне. Има си рецепция с работно време, никой не те записва, защото студентите имат право да имат гости за по една вечер или за уикенда. И на никой не му минава през ум да живее нелегално. Отделно, за да се влезе в самото общежитие, е нужен магнитен ключ, който е уникат, така че трудно може да живее някои нелегално.
 Разбира се това е в по-луксозните и съответно по-скъпи общежития. Има и други, където отново живееш сам в стая, но споделяш обща баня на етажа, както и обща кухня.

Правилата са си правила

Още когато те настанят в общежитие, или както се казва тук резиденция,  подписваш правила, които всички спазват.  Първата точка от тези правила гласи : „Всякакви боклуци се събират в черни чували и се изхвърлят на предназначените места”. Всъщност първото нещо, което виждаш, когато влезеш в стаята е малка карта, която ти показва, къде точно се намират кофите за боклук и как трябва да се изхвърля боклука. Под как се има предвид, че стъклените бутилки се изхвърлят в отделни контейнери.
Другото основно правило е свързано с пушачите. Пушенето в стаите и в общите помещения е забранено. Такъв е законът за цяла Франция. И той се спазва. За целта има обаче обозначени места на паркинга, където може да се пуши. Ако си пушач, може да бъдеш настанен в стая с тераса (двойните стаи имат две тераси), където пушиш, но нямаш право да хвърляш фасовете по земята.
Най-любопитно за мен беше правилото, че нямаш право да простираш на терасата. Като човек от Източна Европа, това ти се струва странно. Но както забелязах в последствия, не е възможно да видиш жилищна сграда с тераса, на която да са закачени дрехи. Терасите са украсени със зеленина и цветя, че дори някои покриви на сгради са направени като малки градини. В общежитията си има перални помещения със сушилни, които използваш срещу 1.6 евро.
Правила има и за ползването на Интернет. Тъй като е в мрежа и връзката не е особено добра, не  може да се теглят филми или музика. Не е желателно да се прекалява и с използването на уеб камери и микрофони.
Всяка стая има стационарен телефон, като разговорите в общежитието са безплатни. Ако студентът иска да ползва телефона, за да се обажда извън резиденцията, трябва да заплати по 20 евро на месец. И съвсем естествено има правило за „нелегални” като използват термина „squatters”. Ако въпреки трудностите, някои е достатъчно креативен да успее да се настани нелегално в общежитието, то не само той ще бъде изгонен, но и човекът в чиято стая е.
Някой може да каже, че и в България има сходни правила. Основната разлика е, че тук правилата са правила и се спазват от всички, а не са само на хартия.

Студентски град – запазена марка на България

Определено животът в общежитията във Франция е много по различен, отколкото този в Студентски град. На първо място общежитията са разпръснати из града, а не са събрани на едно място. Освен това, трудно може да се направи асоциация с вечен купон и незабравими студентски партита, които са синоним на Студентски град. Вдигането на шум в резиденциите във Франция след 10 вечерта е забранено, като нямаш право да пречиш на съседите си. Разбира се, и тук студентите се събират вечер в някоя стая, пийват и си говорят. Но няма такъв шум, такива танци и музика до зори. Ако искате такова забавление, се отправяте към някои бар или дискотека.
Съвсем логично възниква въпросът, как се осигурява подобен лукс на студентите. И дали високите такси са достатъчни за това. Френската държава е намерила решение, като една част от общежитията са построени от частни инвеститори. Така освен удобство има и достатъчно общежития за студентите. А за таксите си има поне частично решение.
Всеки чуждестранен студент във Франция може да кандидатства за помощ за общежитието. Държавната организация, която отговаря за това е CAF. Кандидатстването за помощ става с попълване на формуляр или на място, или онлайн. Като много по лесна е процедурата да се направи по Интернет. Документите, които трябват са бележка от университета, в който учите, бележка от общежитието, където живеете, както и френска банкова сметка. Така на месец може да получавате от 90 до 160 евро помощ от държавата. Лошото е, че процедурата за одобрение отнема около месец. Затова дори да бъдете одобрен, пари ще получите чак на втория или третия месец от престоя си. Вярно е, че сумата не е колосална, но е добре дошла за всеки студент. За сравнение общежитията в Италия са около 200 евро на месец с включени всички удобства. Така че с помощта от CAF общежитието във Франция може също да падне до тази сума.