Една трета от пазара на горива - в сивия сектор

30% от негативното търговско салдо на България се дължи именно на енергийния сектор. Това каза Руслан Стефанов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, който представи доклад за развитието на енергийния сектор в България, предава агенция Фокус. „Българската енергетика е силно монополизирана, липсва либерализация на много от пазарите. 80% от пазара е регулиран”, посочи Стефанов.
Основен проблем остава голямата зависимост от ресурси на България от Русия и политиката й спрямо ЕС. По думите му основното противоречие е ниското потребление и необходимостта от инвестиции и повишаването цените на електроенергията.
По отношение на енергийните пазари от Центъра за изследване на демокрацията посочват, че въпреки съществената криза цените продължават да растат.
По отношение на суровия петрол се отчита пълна либерализация, но според доклада, представен от Руслан Стефанов, остава зависимостта от определени доставчици. По думите му голям проблем е качеството на петролните продукти, както и фактът, че според оценки на хората от бранша, около една трета от пазара на горива е в сивия сектор. Руслан Стефанов посочи още, че в сектора въглища, който е единственият национален енергиен ресурс, основен проблем е ниската калорийност на въглищата, които се добиват в България. Всички въглища се използват в ТЕЦ „Марица”. Там проблемът е свързан с високите количества въглероден двуокис, който се отделя, и необходимостта от инвестиции.
По отношение на възобновяемите енергийни източници, които са получили много бурно развитие, Руслан Стефанов посочи, че България определено изостава в тази тенденция. В Испания вече е имало такъв „балон, който се спука”. Той посочи, че България може да се поучи от опита на европейските държави. Остава рискът при развитието на възобновяемите енергийни източници залагането на високи входни тарифи – голям инвестиционен натиск, който може да доведе до прекомерно покачване на цените. Според доклада, ядреният сектор и решенията, които са взимани за изграждането на голяма базова мощност, каквато е АЕЦ „Белене” е направена на база остаряла стратегия. „Ядреният сектор не може да бъде пренебрегнат, предвид целите на ЕС за нисковъглеродна икономика”, посочи Стефанов.