Една шотландка в Добрич. Любов & нрави

Ива Стойкова
Добрич - деветият по население град с 88.807 жители и най-голямата селскостопанска област в България. Освен земеделието, структуроопределящи за местната икономика са хранително-вкусовата и леката промишленост, както и машиностроенето. Как може да се окаже в точно в този град в Североизточна част на страната една шотландка? И защо?

„Не съм типичният чужденец – повечето британци в България са на средна възраст или пенсионери. Не се влюбих в страната, нито в дългите горещи лета тук или по-спокойния ритъм на живот. Още по-малко дойдох заради евтините цигари и алкохол – причината, която са ми споделяли мнозина мои съграждани. Тези хора отказват да се интегрират сред българите и общуват единствено със сънародниците си. Моят случай е друг”.

Това сподели Уенди Дарлинг за EconomyNews.bg, в една специална кореспонденция поради 500-километровото разстояние между Добрич и София. Коя е тя?

„Аз съм сравнително млад човек от Единбург, Шотландия, съпругът ми е българин. Срещнахме се в Албена, където бях на почивка, а той работеше (знам, че много от вас ще си помислят, че курортните служители са просто в очакване на кацането на следващия самолет). В някои случаи може би е така, но 13 години по-късно и 11 години брак смея да твърдя, че това не е ваканционен романс и той със сигурност не ме използва заради британския ми паспорт, както някои циници биха искали да вярват. Не съм наивна, наясно съм, че това се случва, но не и на мен.
България се превърна в нещо повече от ваканционна дестинация, след като за първи път пристигнах в тази страна. След много бюрокрация и документи се оженихме в Добрич през 2003 г. Мисля, че съм първата шотландка, омъжена за българин в този град”.

Справката на НАП Добрич показва, че в града най-многобройни са британците – 378, следвани от руснаците 333-ма. В списъка на регистрираните чужденци фигурират още 39 германци, 39 румънци, 5-ма французи. 3-ма са гражданите от Ирак, двама от Китай, 1 от Индия. В началото на настоящата година 951 са регистрираните чуждестранни физически лица в НАП Добрич, сочи справката на местната структура на приходната агенция. За миналогодишната данъчна кампания 95 чужденци са декларирали като физически лица доходи и са платили дължим данък от близо 45 хил. лв.

Между Шотландия и България

„Съпругът ми никога не е имал желание да замине за Обединеното кралство, но поради моите семейни ангажименти по това време единственото решение беше да заживеем във Великобритания, ако искахме да бъдем заедно”, споделя Уенди.
„Година и половина по-късно и две опустошителни събития в моето семейство решихме да се установим в България. За мое щастие семейството на съпруга ми ме прие сърдечно веднага. Свекърва ми винаги се е отнасяла с мен като с дъщеря, за което винаги ще съм й благодарна. Любовта и уважението от страна на новото ми семейство са напълно споделени и от мен”.

Обикновено се спекулира с броя на българите, желаещи да работят във Великобритания. Последни данни на британската Национална статистическа служба сочат, че броят на румънците и българите се е увеличил с 15% за последното тримесечие на 2014 г., като те са общо 172 хиляди души. През 2004 г. обаче Обединеното кралство регистрира най-големия отлив на източноевропейски имигранти. Една от причините конкретно за българите е, че курсът на лирата спрямо лева се променя почти с 30% и валутата, която заработват нашите емигранти, вече няма тази покупателна способност в България, както обяснява почетният консул на България в Шотландия по това време проф. Николай Желев пред Дойче Веле. От друга страна, в селското стопанство, където е силен съпругът на Уенди, има постоянен недостиг на работна ръка. Проф. Желев казва още, че през 2007 г. е наложена квота за работници в селското стопанство за българи и румънци, но квотата е толкова голяма, че дори не може да бъде изпълнена, какво остава да ограничава сънародниците ни. Търсеният ефект по-скоро е психологически и политически с цел успокояване на общественото мнение, че държавата взема мерки да контролира пазара на работна ръка и да защитава интересите на своите граждани.

Така или иначе Уенди и съпругът й решават, че ще живеят в България. И в този момент започва голямото предизвикателство за нея – езиковата бариера и местните хора:

„Въпреки че имах голяма семейна подкрепа, преходът към българския начин на живот беше предизвикателство. Първото препятствие пред мен беше езиковата бариера, знаех само няколко думи от мои предишни визити. Научих бързо кирилицата, което ми беше от особена полза да обогатя речника си и да науча основни фрази. Разбрах обаче, че граматиката е много трудна за научаване и още се боря с нея. Никой не може да ми обясни нещо, без самия той да се обърка.

Когато придобих смелост да поема риск и да изляза сама в този малък град, моментално добих статут на знаменитост или на току-що кацнала от Марс. Хората ме гледаха отново и отново, някои дори зяпаха или си шепнеха. Ако застанех на опашка, възрастните дами започваха да ме одумват и да предполагат откъде ли съм дошла – от Русия, Германия, Холандия... Но никога не отгатнаха, че съм от Шотландия. До голяма степен това поведение продължава и до днес. В моята родина сме свикнали да съжителстваме с различни националности и етнически малцинства, но за много българи, особено по-възрастните е необичайно чужденци да живеят в техния град".

Първа работа в България и наблюдения за храната, напитките и празниците

„След като се ориентирах в българския начин на живот, започнах работа в ресторант като барман (бел. ред. - от англ. ез. „barman” – мъж, който работи в бар. Уенди уточнява, че в Обединеното кралство наименованието е „bar person”, което е по-коректно от гледна точка равнопоставеността на половете). Бях единствената чужденка, някои от колегите ми ме приеха, но за жалост други бяха резервирани и дори враждебни към мен. Предполагам, че си мислеха, че е нечестно да бъде нает чужденец при високите нива на безработица в града (по последни данни на НСИ безработицата в Добрич е 7,9% - бел. ред.). Шефовете ми – собствениците на ресторанта, ме наеха, защото смятаха, че имам богат опит и мога да спомогна за разцвета на бизнеса им. Много българи са убедени, че британците са заможни - бих искала да е така в моя случай. Първоначално моят мениджър беше твърде предпазлив с мен, по постепенно се превърнах в един от любимите му членове на персонала.
Въпреки че повечето работещи в тази сфера имат дългогодишен опит в ресторантьорството, намирам, че нивото на обслужване на клиенти е ниско. Провеждането на лични разговори и пушенето на цигари, което кара клиента да чака, изглежда тук е напълно приемливо. Това поведение обаче няма да бъде толерирано никъде в моята страна – такъв служител най-малкото ще бъде наказан, а дори може да загуби работата си.
Тази работа ме срещна с различни хора, както чужденци, така и българи и всеки имаше своята история, която държеше да сподели. Българите обичат да общуват и да празнуват по какъвто и да е повод. Не познавам друг народ, който да има толкова много празници - дали ще е имен ден, национален празник, или покупката на нов компютър. Шотландците също обичат да празнуват, но не до такава степен.
В България когато има повод за празник, той винаги е съпътстван с изобилие от храна и напитки.
Харесвам вкуса и свежестта на българските плодове и зеленчуци, в Обединеното кралство те често са по-безвкусни. Българската кухня изглежда е повлияна от съседните страни, но притежава своята уникалност, а и пресните продукти винаги са гаранция за вкусен резултат.

Да не забравяме и задължителната ракия, сервирана с различни салати, както и изисканите вина.

Страната ми е пословично известна с това, че всичко се пържи – от пица до блокчета шоколадови десерти (да, вярно е). Колкото и да е стереотипно това, статистиката е безпощадна - ние сме нация с висок процент на сърдечни заболявания и затлъстяване. Разбира се, имаме и по-здравословни варианти като риба, включително и сьомга, ястия на овесена основа. Хагис е шотландското традиционно ястие. Ако разберете какво съдържа, може и да откажете да го ядете. (Представлява ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българския бахур – бел. ред.). Разбира се, Шотландия е най-популярна по света с уискито.

Въпреки склонността на сънародниците ми към пържените храни, аз винаги съм се стремяла към здравословно хранене, доставя ми удоволствие да опитвам и готвя всички изкушения, които българската кухня предлага.

Тукашните градини, особено в селата са пълни с домашна продукция. Сравнено с моята страна, на домашни плодове и зеленчуци се радват единствено пенсионерите, които разполагат с времето си. Бавно към това се приучават и младите хора. Градините в Шотландия представляват тучни тревни площи, обрамчени с различни цветя, храсти и дървета. Те се използват за почивка и събирания с приятели на барбекю, ако времето позволява. Регионът, в който живея в България, е обграден със села и земеделски стопанства и е известен като житницата на България. Планинските райони обаче най-много ми напомнят родината. Бих се радвала да видя повече от тази историческа и интригуваща земя.

Животът в България за мен е урок. Постепенно привикнах с гледката на роми с техните каруци и магарета, обикалящи кофите за боклук в търсене на скрап, и децата им отзад, които са толкова мръсни, но усмихнати и щастливи.

Все още обаче не мога да свикна с огромното неудобство и потенциалните рискове за здравето заради постоянното спиране на водата в дома ми в Добрич.

Мисля, че постепенно се превръщам в домакиня, подобно на повечето български жени. Много от българските мъже имат нужда от сателитна навигация, за да стигнат до кухнята. В Шотландия и в цялото Обединено кралство жените имат равни права и когато споделяме живота си с някого, това важи и за ежедневните домашни задължения. Все пак, някои мъже демонстрират неандерталско поведение и отказват да се развиват. Това не е критика, а просто лични наблюдения на базата на опита ми.

Не знам какво ще ми предложи бъдещето, но бих искала да видя повече промени в България. Сигурна съм, че и българите искат това. Страната има потенциал за растеж и просперитет, ако политиците просто се вслушат в своя народ – впрочем това се отнася и за Обединеното кралство и британското правителство.

В момента се занимавам с преподаване на английски език на български деца. Наградата за мен е растящото доверие на моите ученици. Наскоро се впуснах в ново начинание – ръчно изработени подаръци и картички.

Едно е сигурно – в България срещнах добри приятели, както чужденци, така и българи. Знам, че са приятели за цял живот.

 Снимката е илюстративна.