Едно десетилетие - 30% сива икономика

Мария Йолова
Между 20 и 30% от БВП е скритата икономика в България за периода 2002 – 2010 година, показва мащабен анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен днес. Според други източници тя е в диапазона между 10 %, 20% и 35 %. През 2011 г. Министерството на финансите публикува анализ, според който делът на сивата икономика в страната след 2000 г. е около 20 % от БВП. Между 8% и 32% е скритата икономика в различните държави – членки на ЕС, като той се е увеличил в резултат на кризата. Една от основните причини за високия процент сива икономика е неефективността и корупцията на администрацията, което принуждава граждани и бизнес да заобикалят законите. Промените в данъчната система са толкова чести, че некоректният бизнесмен по-често е такъв от незнание, а не защото е искал да „плати”. Проучване на центъра от 2005 година показва, че данъчната система е сфера, която остава силно засегната от корупция и генерира скрита икономика. Половината от представителите на бизнеса и 43 % от населението смятат, че „почти всички и повечето” данъчни служители са въвлечени в корупционни действия. По данни на агенция „Витоша рисърч” сред самите данъчни служители най-много случаи на корупция има при извършването на оперативния данъчен контрол, а най-големи като размер са корупционните сделки, свързани с данъчните ревизии. Най-чести опити за измами при събиране на приходи са във връзка с ДДС, а най-склонни да укриват данъци и осигуровки има при фирми, регистрирани по ДДС. В почти всички изследвания увеличаването (или ненамаляването) на данъчната и осигурителната тежест се разглежда като една от основните причини за нарастването на скритата икономика. За България е характерно също липса на последователност при промените в данъчната система с цел тя да бъде опростена, ясна и стабилна. Данъците се променят без необходимите разяснения за бизнеса и предварително обучение за данъчната администрация. Това води до ниска степен на доверие между бизнеса и данъчните власти.
Скритите трудови отношения
Според Световната банка (2010) спадът на средната постоянна заетост е бил най-голям в България, а според доклада 33.5% от трудоспособното население в България не работи. Това означава, че почти всеки трети българин е извън пазара на труда. Процентът поражда съмнение, че част от тези хора работят нелегално или имат нерегистриран бизнес.
Същевременно скритите трудови отношения са намалели през 2010 г.  Това потвърждава предположението, че бизнесът е съкратил служителите без трудови договори. При сравнение на данните за безработицата на НСИ и Агенцията по заетостта се вижда, че според статистическия институт през 2010 спрямо 2008 г. безработицата се е увеличила с 32 000 повече от регистрираните в бюрата по труда за същото време. Може да се предположи, че част от ново появилите се безработни, които не са се регистрирали в бюрата по труда, са работели в скритата икономика преди това. Следователно цената на кризата за българската икономика е била по-голяма, отколкото предполагат официалните данни. Загубата на скритата заетост успоредно със свиването на официалната вероятно е едно от обясненията за стагниращото потребление на домакинствата през 2010 и 2011 г., въпреки че страната излезе официално от кризата през втората половина на 2010 г. Практиката да се наемат служители без трудов договор не се променя значително при бизнеса през 2010 г. Случаите на работа по договор със скрити клаузи (суми „на ръка”) продължават да се увеличават от 2008 г. насам.
Държавната администрация – най-големият „враг” на данъкоплатците
Според експертът Руслан Стефанов проблемът е, че правителствата въвеждат непоследователни мерки срещу скритата икономика. Прилагат се мерки срещу всички и се ощетяват и редовните платци. За микро предприятията (които съставят съществена част от икономиката ни) праговете за навлизане в „светлата част” на икономика понякога са непосилно високи. За това много от фирмите предпочитат да остават в сянка. Въпреки това, изследването показва, че под една или друга форма 66% от приходите на „сивите” фирми попадат в реалната икономика. Не отдавна министър Трайчко Трайков каза :”По-добре сива икономика , отколкото никаква”. Според експертите изготвили анализа обаче, у нас има последователна криза в публичните политики. Това донякъде означава, че всеки държавен чиновник има вина – чрез поведението си, корупция, демотивираност - за отлива на приходи в хазната. Експертите от Центъра препоръчват да бъдат „образовани” администраторите и в най-малката община, така че адекватно да информират , напомнят и помагат на бизнеса и гражданите. Сега реалността е такава, че колкото повече нарушения направиш – умишлено или от незнание - толкова по-добре за хазната. Този модел трябва да бъде разбит, за да може бизнесът да има мотивация да бъде коректен към държавата, твърдят от Центърът за изследване на демокрацията.