ЕК (отново) препоръчва, ние (отново) си правим оглушки

Петя Георгиева, ИПИ

На 5-ти юни 2019 г. ЕК представи специфичните за всяка държава, включително и за България, препоръки за 2019 г., в които прави оценка на Националната програма за реформи и Конвергентната програма за 2019 г. и дава насоки за икономическата и социалната политика на държавите членки на ЕС.

Според Комисията съдържанието на препоръките отразява общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа за 2019 г. и в препоръката за 2019 г. относно икономическата политика за еврозоната, която бе публикувана през ноември 2018 г. Препоръките се основават на подробен анализ на докладите за отделните държави, публикувани през февруари 2019 г., и на оценката на националните програми за реформи, представени през април. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. включват поставяне на по-силен акцент върху определянето на нуждите от инвестиции на национално равнище и подреждането им по приоритет, както и обръщане на специално внимание на регионалните и териториалните различия.

Какво отчитат накратко препоръките за България в поредното им издание от този месец?

(1) Стабилна макроикономическа и фискална среда, но значителни проблеми в управлението на публичните разходи

Според Комисията правителството е постигнало напредък по отношение на фискалните показатели за структурно бюджетно салдо, спазване на данъчното законодателство и подобрена ефективност на публичните разходи.

От друга страна обаче корпоративното управление на държавните предприятия е слабо, задлъжнялостта на предприятията остава висока, а нивото на инвестиции (най-вече в инфраструктура) остава ниско. Инвестициите в НИРД също са критично ниски и не създават условия за устойчив растеж. Банковият сектор бележи подобрения на показателите за капиталова адекватност и ликвидност, но въпреки това липсват специфични мерки за борба с необслужваните заеми.

(2) Публичните услуги остават с ниско качество, а неравенствата - значителни

Комисията често ни критикува за слабите резултати в областта на качеството на образованието и високия дял на преки плащания в здравеопазването, като настоящите специфични препоръки не са изключение. Образованието продължава да страда от ниско качество и ниски резултати, включването на ромите в образователния процес е под въпрос, а участието в предучилищното образование е относително слабо. Според ЕК здравеопазването страда от ниски нива на публични разходи и висок дял на плащания от джоба на пациентите. Публичната администрация не се реформира, а електронното управление на практика липсва.

(3) Пазарът на труда се подобрява, но все още липсват ключови елементи

Отбелязват се високите нива на заетост и ниската безработица, но липсата на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) все още е нерешен проблем. Бедността остава на относително високо ниво, а нискоквалифицираните групи не успяват да се възползват докрай от подобрените условия на пазара на труда. Адекватните умения на пазара на труда също продължават да не достигат и създават пречки пред дигиталното развитие на икономиката.

(4) Нито дума в доклада за съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност

Оправданието е наличието на специфичния Механизъм на сътрудничество и проверка, чрез който Комисията осъществява мониторинг на съдебната реформа. Заобикалянето на проблема със спрялата съдебна реформа в България обаче не помага за решаването му.

 Какви впечатления оставят препоръките?

Комисията явно е наясно с основните проблеми на публичното управление в България. Въпреки това крайният резултат, както всеки път, е объркващ и неясен. 

Липсата на конкретика при формулирането на специфичните препоръки създават впечатление за формализъм. Общите формулировка не се отклоняват от вече многократно изразяваните мнения, включително и от страна на ИПИ, за крайната необходимост от задълбочени реформи в основните публични сектори, без обаче да поставят ясна перспектива като срокове и посока. Вероятно Комисията е избрала този подход не случайно – да напомня постоянно за пропуските на българската публична политика, без да се ангажира с конкретни очаквания за резултати – изглежда, защото очаква българското правителство да е пряко заинтересовано от извършването на реформи и подобряване на икономическата среда.

Практиката обаче показва, че публичните сектори в България се реформират трудно, услугите не се подобряват като качество и достъп и резултати по-скоро липсват. А дали докладите на Комисията имат позитивен ефект върху мотивацията за реформи в България – едва ли. В противен случай нямаше да четем едни и същи препоръки за поредна година.