ЕК: България няма да загуби евросредства

Няма опасност тази година България да загуби средства от оперативните програми по правилото за автоматично освобождаване. Това заяви Реналдо Мандметс, началник на отдел „България“ в Генерална дирекция „Регионална и градска политика" на ЕК по време на седмото заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013г. В заседанието участваха министърът по управление на средствата от ЕС и председател на Комитета за наблюдение Томислав Дончев, Филип Хат - началник на отдел „Румъния, България, Малта“ в ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на ЕК, управляващите органи на оперативните програми, представители на одитния и сертифициращия орган, съобщи пресслужбата на министър Дончев.

На заседанието беше направен преглед на финансовия напредък на оперативните програми, както и изпълнението на прогнозите за тяхното управление до края на настоящия програмен период. Министър Дончев посочи, че 95% от средствата вече са договорени, като от тях близо 1/3 са вкарани в изпълнение през последната година. По думите му към настоящия момент са реализирани плащания в размер на 31% от целия обем, а са сертифицирани 2 млрд евро (или 25% от бюджетната рамка).
За първи път тази година имаме привилегията да не мислим само за финансовото изпълнение на оперативните програми, но и да отчетем реален физически напредък, заяви министър Дончев. Вече можем да мерим километри положени тръби и изградени пътища, железници, да броим публични сгради, реновирани със средства от ЕС, да коментираме броя хора, до които реално е стигнала ОП „Развитие на човешките ресурси“ – до всеки десети българин под една или друга форма.
Цитирайки SIBILA (българският модел за измерване на ефекта от инвестициите със средства от ЕС), министърът посочи още, че вече сме в състояние да мерим какъв е ефектът от средствата от ЕС върху цялостното социално-икономическо развитие на страната и подчерта, че значителна част от ръста на БВП се дължи на европейските пари. По думите му това е тенденция, която може да бъде разглеждана като плюс, но и като повод за съмнение в наркотична зависимост - ръст на българската икономика, генериран единствено/предимно с европейски пари.
Министърът отбеляза, че резултатите от тези изчисления срещат подкрепа от ЕК и в контекста на настоящия дебат за бъдещето на кохезионната политика, тази тенденция провокира положителна оценка, че в България няма повод за притеснения, а за радост, защото ЕК инвестира средства във всички държави, но не навсякъде те водят до икономически растеж.
Основни заключения
Сред основните изводи от оценката на НСРР 2007-2013 г. е, че е изградена адекватна институционална рамка за управление на средствата от Структурните и Кохезионния Фондове на ЕС, която следва да бъде запазена и за следващия програмен период. Научените уроци от изпълнението на НСРР 2007-2013 г., както и изводите и препоръките от оценката на Рамката, ще бъдат ползвани като основа при разработване на проекта на Закон за управление на средствата от ЕС, който се отнася за всички пет фонда от Общата стратегическа рамка за следващия програмен период. Ще бъдат опростени и унифицирани правилата за избор на изпълнители от частните бенефициенти, ще се създаде възможност за представяне на интегрирани проектни предложения от бенефициентите.
През 2012 г. наблюдаваме най-доброто изпълнение на прогнозите, заложени в системата ЛОТАР от въвеждането й през 2008 г. до момента. В края на месец октомври 2012 г., някои от оперативните програми вече са покрили заложените си цели за нивата на сертификация, а други са изключително близки до тях и ще ги покрият до месец декември тази година. Изпълнението на прогнозите ясно демонстрира повишаващата се компетентност на Управляващите органи и все по-доброто планиране при изпълнението на оперативните програми. Най-важната цел – да не бъде допуснато автоматично освобождаване на средства през 2012 г. също вече е постигната.
Запазването на тенденцията за растеж на обема на сертифицираните разходи ще даде възможност за намаляване на риска от автоматично освобождаване от ангажимент съгласно правилото N+3/N+2. В резултат на ефективния контрол на изпълнението е постигнат сравнително нисък процент на финансовите корекции по Оперативните програми. Въпреки известните трудности при намиране на оптималното съотношение между гарантиране допустимостта на разходите и ускоряване процесите на верификация/сертификация, към настоящия момент няма спрени програми и не са допуснати загуби поради неспазване на правилото N+3/N+2.
Установените Системи за управление и контрол за Оперативните програми са в съответствие с изискванията на разпоредбите на регламентите на Съвета и на ЕК, работят ефективно, така че да дават разумна увереност за точността на представените пред ЕК отчети на разходите и оттам за законосъобразността и редовността на съпътстващите ги транзакции, с изключение на някои аспекти от контрола върху обществените поръчки при процедурите по верификация по някои Оперативни програми. За установените от Одитния орган слабости и грешки са предприети коригиращи действия от страна на Управляващите органи.
Най-често отправяни препоръки от страна на Агенцията по обществени поръчки (АОП) при предварителния контрол върху процедури, финансирани с европейски средства са: ясно формулиране предмета на поръчката; осигуряване на равнопоставеност между участниците; ограничаване вида и обхвата на изискваните документи; яснота и непротиворечивост при формулиране на показателите в методиката за оценка на оферти. Общият извод и заключение е, че преобладаващата част от препоръките на АОП се вземат предвид от Възложителите. Стойността на договорените средства по ОП „Транспорт“ към 30.09.2012 г. е 96% от бюджета на програмата, а извършените плащания са 37% от тези средства. ЕК е изплатила 30% от бюджета на европейското съ-финансиране по програмата (около 484 млн. евро). Завършени в срок и пуснати в експлоатация са 2 „големи” проекта за разширение на метрото в София. Завършени и пуснати в експлоатация са лотове 2, 3 и част от лот 4 на Автомагистрала „Тракия”. Основните строителни работи са приключени и предстои пускане в експлоатация на ж.п. отсечката „Свиленград – Турска граница”. Завършен и пуснат в експлоатация е първи етап от Географската информационна система на НК „Железопътна инфраструктура“. Изградени и пуснати в експлоатация над 13 км метро линии с 13 нови метро станции. Ежедневно около 380 000 души в София имат достъп до подобрен градски транспорт. Изградени и пуснати в експлоатация са над 82 км автомагистрали, изградени са над 16 км. нови ж.п линии, рехабилитирани са над 111 км ж. п. линия.
Размерът на договорените средства по ОП „Околна среда“ към 30.09.2012 г. е 120.07% от бюджета на програмата, а плащанията са 12.48% от тези средства. Получените към момента траншове от ЕК (междинни плащания) са на обща стойност 126,18 млн. евро. Изградената и реконструирана канализационна мрежа по Програмата в 150,41 км, а изградената и реконструирана водопроводна мрежа – 107,95 км. Допълнителното население, обслужвано от проекти за отпадъчни води е 179 076 еквивалент жители. Изградени са 3 пречиствателни станции за отпадъчни води, 4 помпени станции, 10 колектора и 3 тласкателя.
По ОП „Регионално развитие“ към 30.09.2012 г. са договорени 89% от средствата по програмата. Плащанията са 32,53% от договорените средства, а сертифицираните – 19,84%. ПО ОПРР са ремонтирани/реконструирани 382 сгради на образователна, социална и културна инфраструктура. 1 534 630 души са повлияни от обновените тези сгради. Рехабилитираните/ реконструирани пътища са 372 км. Площта на свлачища, които са укрепени и/или на които е изградена контролно измервателна система е над 588 хил. кв.м. Населението, облагодетелствано от укрепване на свлачища е над 565 хил. души. Подобрената паркова среда, озеленени площи, детски площадки са над 398 хил. кв.м. Над 1,1 млн. души е населението, облагодетелствано от обновената градска среда. Изградените/рехабилитирани пешеходни зони, велоалеи, тротоари са над 216 хил. кв.м. Осигурените паркоместа в близост до възловите транспортни точки на периферните градски зони са 583.
Размерът на договорените средства по ОП „Конкурентоспособност“ към 30.09.2012 г. е 59.07% от бюджета на програмата, а плащанията са 47.27% от тези средства. 294 предприятия са подкрепени за технологична модернизация. 341 предприятия са получили подкрепа за внедряване на международно признати стандарти. 20 са подкрепените стартиращи иновативни предприятия, а 2 предприятия са подкрепени за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги.
По ОП „Развитие на човешките ресурси“ към 30.09.2012 г. са договорени 79% от средствата по програмата, докато плащанията са 34% от договорените средства. Близо 290 000 лица са включени в обучения, над 66 000 лица са започнали работа. Над 13 000 лица са включени в мерки за повишаване на качеството на образованието, а над 88 000 лица са включени в мерки за превенция на отпадането от образование. Над 58 000 са лицата ползващи социални услуги.
Стойността на сключените договори по ОП „Административен капацитет“ към 30.09.2012 г. е 71,2% от бюджета на програмата, а плащанията – 48,3% от тези средства. С помощта на програмата 146 органа на съдебната власт са въвели системи за управление на делата, проектите на нормативни документи, придружени от оценка на въздействието са 44. Нормативните актове, приети след консултации със заинтересованите са 295, а публичните сектори, разработили специфични правила за прилагане на Публично-частно партньорство са 3. Новоразработените обучителни модули за администрацията са 32, а новоразработените обучителни модули за съдебната система – 89. Общият брой на обучените служители в администрацията е 35 916, а общият брой на обучените магистрати и съдебни служители – 6 827. Администрациите, въвели системи за управление на качеството са 126, а тези въвели система за вътрешен електронен документооборот – 100. Административните услуги, предоставяни онлайн са 2095.
По ОП „Техническа помощ“ към 30.09.2012 г. са договорени 68,35% от средствата по програмата, а плащанията са в размер на 41.97% от тези средства. Със средства по програмата е укрепен административният капацитет на Сертифициращия орган; Одитния орган, Централното координационно звено, Управляващия орган на програмата. Проведени са 491 обучения за структурите-бенефициенти, 207 обучения за експерти на местните власти и на други структури, работещи по СКФ, а обучените експерти са 3923 (1236 мъже, 2687 жени). По програмата е създадена, поддържа се и се обновява Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН). Проведени са 25 обучения по ИСУН, като са обучени 399 души (129 мъже, 270 жени). В 27-те Областни информационни центрове, финансирани по програмата, към м. септември 2012 г., близо 6 260 граждани са били обслужени; експертите в офисите са отговорили на около 5 830 специализирани въпроса и са изпратили 5 596 отговора. Проведени са 599 събития с над 21 425 хиляди участника. Със средства по програмка е адаптиран моделът HERMIN за оценка на въздействието на финансирането от ЕС върху макроикономическата ситуация в България.
Допълнителна информация
Националната Стратегическа Референтна Рамка (НСРР) е водещият документ, на базата на който България договаря усвояването на средствата от европейските фондове за периода 2007–2013 г. НСРР определя основните цели на политиката на България и съответно приоритетите, по които страната ще получи европейско съфинансиране в ключови за нейното развитие сектори.
НСРР се базира на Националния план за развитие за периода 2007–2013 г. и социално- икономическия му анализ на съществуващите различия в стандарта на живот, икономиката и развитието на България и тези на останалите страни-членки от Европейския съюз. НСРР отразява и стратегическите насоки на Европейската общност за създаване на повече и по-добри работни места, подобряване на знанията и иновациите с цел икономически растеж, и превръщане на Европа и нейните региони в по-привлекателно място за работа и живот.
НСРР и нейните приоритети се договарят между българското правителство и Европейската комисия.

За Комитета за наблюдение на НСРР
Комитетът има за задача да следи напредъка при постигането на целите и приоритетите на Националната стратегическа референтна рамка.
Комитетът се състои от председател, членове и наблюдатели, като председателят и членовете на комитета имат право на глас при вземане на решения, а наблюдателите имат право на съвещателен глас.
Председател на комитета е министърът по управление на средствата от Европейския съюз. Членове на комитета са:
• председателите на комитетите за наблюдение на оперативните програми, заместник-министърът на финансите, заместник-министърът на външните работи, заместник-министърът на земеделието и храните, заместник-министърът на образованието и науката, заместник-министърът на здравеопазването и заместник-министърът на културата, отговарящи по европейски въпроси, и заместник-председателят на Националния статистически институт, в чийто ресор е методологическото ръководство на статистическата дейност;
• изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните, директорът на дирекция "Икономическо планиране и анализи" и директорът на дирекция "Европейска политика и външни финанси" на Министерството на финансите, секретарят на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз, ръководителят на сертифициращия орган и директорите на дирекциите "Програмиране на средствата от Европейския съюз", "Мониторинг на средствата от Европейския съюз", "Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз", "Стратегическо развитие и координация" и "Координация по въпросите на Европейския съюз" в администрацията на Министерския съвет;
• представител на Националното сдружение на общините в Република България;
• по един представител на регионалните съвети за развитие в районите за планиране;
• по един представител на национално представените организации на работодателите, работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда;
• един представител на национално представителните организации на и за хора с увреждания, признати от Министерския съвет по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания.
В заседанията на комитета като наблюдатели с право на съвещателен глас могат да участват ръководителят на одитния орган, представител на Европейската комисия, представител/представители на Европейската инвестиционна банка или друга финансова институция (при получаване на финансова помощ от Европейската инвестиционна банка или друга финансова институция), по един експерт, компетентен по хоризонталните въпроси в една от следните области: устойчиво развитие, равни възможности, конкуренция и обществени поръчки, и представители на неправителствените организации. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз определя процедурата за избор на експертите, компетентни по хоризонталните въпроси.