ЕК замразява идеята за дигитален данък

Европейската комисия съобщи, че замразява проекта си за дигитален данък докато продължават преговорите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за реформа на данъчното облагане на многонационалните компании, предадоха световните агенции.

След политическото споразумение на финансовите министри от Г-20 за въвеждане на световен корпоративен данък от най-малко 15 процента, преговорите в ОИСР би трябвало да приключат през октомври.

Европейският проект предизвика критики на САЩ и американският министър на финансите Джанет Йелън вчера призова ЕС да го преосмисли.

Говорител на комисията посочи, че успехът на преговорите в ОИСР изискват последен импулс от всички страни и ЕК е решила да се съсредоточи към това усилие. Затова Брюксел е решил да има пауза в работата по предложението за дигитален данък.

За дигиталния данък е необходимо глобално решение, не само регионално (за ЕС), каза на 10 юли финансовият министър на Германия Олаф Шолц на съвместна пресконференция с Джанет Йелън по време на срещата на Г-20.

Дигитални данъци в ЕС - няма единен, но има по страни

Още на 25 март 2021 г. лидерите на ЕС потвърдиха своя ангажимент за постигане на консенсусно глобално решение за международното цифрово данъчно облагане в рамките на ОИСР до средата на 2021 г. Както стана известно такова решение засега няма да се взима.

Европейските лидери потвърдиха обаче, че ЕС ще бъде готов да продължи напред, ако не се появи перспектива за глобално решение. И си дадоха срок: По предложение на Комисията за дигиталния данък, такъв да бъде въведен най-късно до 1 януари 2023 г.

През март 2021 г. Австрия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Испания, Турция и Обединеното кралство въведоха данъци върху дигиталните услуги. Белгия, Чехия и Словакия публикуваха предложения за въвеждане на такива, а Латвия, Норвегия и Словения или официално обявиха, или показаха намерения за прилагане на такъв данък. Това съобщи организацията TaxFoundation на 25 март.

Предложените и внедрени данъци за дигитални услуги се различават значително по своята структура. Например, докато Австрия и Унгария облагат само данъчни приходи от онлайн реклама, данъчната основа на Франция е много по-широка, включвайки приходи, от предоставяне на цифров интерфейс, целенасочена реклама и предаване на данни, събрани за потребители за рекламни цели. Данъчните ставки варират от 1,5% в Полша до 7,5% както в Унгария, така и в Турция (въпреки че данъчната ставка на Унгария временно е намалена до 0%).

Каква данъчна реформа се задава

Реформата, по която се преговаря от години, се състои от два основни стълба:

• световна минимална корпоративна ставка,
• система за разпределяне по възможно най-справедлив начин на данъка за мултинационалните компании в зависимост от реализираните печалби във всяка страна, независимо от данъчната им регистрация.

Вторият стълб се отнася за технологични гиганти като Google, Amazon, Facebook, Apple и Microsoft, известни със съкращението Gafam, които ще трябва да плащат данъци в страните, в които реализират печалбите си, вместо да ги прехвърлят и декларират в страни с ниски данъчни ставки.

По принцип 131 държави се съгласиха да гарантират минимална ставка от поне 15 процента за корпоративния данък, както и че големите корпорации ще плащат данъци в страната, в която продават.  

Неподписалите са Ирландия, Унгария, Естония, Нигерия, Кения, Шри Ланка, Барбадос и Сейнт Винсент и Гренадини - всичките с ниски данъчни ставки, за да привличат мултинационалните компании.

Олаф Шолц приветства споразумението като "велик исторически момент" и допълни, че в края на дебатите на министерската срещата е имало бурни аплодисменти.