ЕК: Икономически дисбаланси в ЕС

Европейската комисия представи оценката си за напредъка на държавите от ЕС в изпълнението на задачите в икономическата и социалната област.

В годишната си оценка се отбелязва необходимостта от насърчаване на инвестициите, извършване на отговорни фискални политики и изпълнението на добре планирани реформи. Предизвикателствата се различават значително в различните държави и изискват подходящи и целенасочени политически действия, се посочва в съобщението на комисията.

Настоящият преглед на предизвикателствата пред отделните държави се извършва в момент, в който се очаква растежът на европейската икономика през 2019 г. да продължи за седма поредна година, но по-умерено. Заетостта е на рекордно високо равнище, а безработицата е на рекордно ниско равнище. Публичните финанси също се подобриха, въпреки че някои държави все още са изправени пред високи равнища на дълг.

Равнището на производителността остава слабо, застаряването на населението се засилва и бързите технологични промени оказват значително въздействие върху пазара на труда. В някои от държавите равнищата на действителните доходи на домакинствата се запазват под тези отпреди кризата. Младежката безработица намаля значително, но в някои държави е все още неприемливо висока. Във време на по-силно изразена несигурност в световен мащаб от решаващо значение е държавите в ЕС да ускорят действията си за повишаване на производителността, да подобрят устойчивостта на своите икономики и да осигурят условия икономическият растеж да бъде от полза за всички граждани.

След представянето през ноември на годишния обзор на растежа и на препоръката за икономическата политика на еврозоната, с които се определят задачите на европейско равнище, в днешните 28 доклада по държави се обръща внимание на националното измерение на европейския семестър. В докладите се предоставя подробен анализ на специфичните за всяка държава икономически и социални предизвикателства. Те ще послужат като основа за обсъждане с държавите на техните национални политически решения преди те да изготвят своите национални програми през април и ще доведат до изготвяне в края на пролетта на годишните препоръки за всяка държава.

Комисията поставя началото на обсъждане на предизвикателствата и задачите, свързани с инвестициите, в държавите от ЕС и представя първи идеи за това как европейските средства, особено фондовете на политиката на сближаван, може да бъдат от полза в общностния бюджет до 2027 година. Тази стъпка ще послужи за осигуряване на по-голяма съгласуваност на икономическите политики и използването на средствата на ЕС, които представляват значителна част от публичните инвестиции в някои държави.

В докладите по държави се прави оценка на напредъка при изпълнението на препоръките за всяка държава от юли миналата година. Държавите са постигнали известен или по-голям напредък в изпълнението на повече от две трети от препоръките, издадени след 2011 година. Държавите са постигнали най-голям напредък по отношение на препоръките в областта на финансовите услуги. Траен напредък бе постигнат и в реформите за улесняване на създаването на работни места на постоянни договори.

Един от начините, които използва ЕК през последните години, за да помогне на държавите да увеличат усилията си за реформи, е чрез нейната програмата за подкрепа на структурните реформи. Тази година по програмата за подкрепа на структурните реформи ще бъде предоставена техническа помощ на 26 държави за изпълнението на повече от 260 проекта. Те са в допълнение към над 290 проекта, подбрани през 2017 г. и 2018 година.

През ноември миналата година ЕК започна задълбочени прегледи за 13 държави от ЕС, за да оцени дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси. Комисията стигна до заключението, че съществуват дисбаланси или прекомерни дисбаланси във всички тези 13 държави, но в някои случаи сериозността на дисбалансите намалява.

В България, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Холандия, Португалия, Румъния и Швеция са налице икономически дисбаланси. В Кипър, Гърция и Италия са установени прекомерни дисбаланси. Комисията ще продължи да прави преглед на развитието и на политическите мерк, предприети от всички държави с дисбаланси или прекомерни дисбаланси, по специално наблюдение по европейския семестър.

Комисията представи своето становище за променения проект на бюджетен план на Словения, тъй като представеният през октомври миналата година се основаваше на сценарий "без промяна в политиката" и беше отново представен междувременно. Според ЕК промененият проект на бюджетен план създава опасност от неспазване на разпоредбите на пакта за стабилност и растеж. Както според плана на Словения, така и според ЕК, се очакват проектът на бюджетен план да доведе до значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел на страната. Затова Словения е приканена да предприеме необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да бъде бюджетът за тази година в съответствие с изискванията на пакта за стабилност и растеж.

Гърция се присъедини към процеса на европейския семестър след като приключи своята програма за подкрепа на стабилността през миналото лято. Комисията прие втория си доклад в рамката за засилено наблюдение. В доклада се прави оценка на постигнатия от Гърция напредък по свързаните с политиките ангажименти, поети на заседанието на Еврогрупата през юни 2018 г. В доклада се стига до заключението, че макар Гърция да е постигнала значителен напредък в изпълнението на специфичните си ангажименти за реформи до края на 2018 г., скоростта в някои области е бавна и е довела до закъснения в свързаните с тях ключови реформи.

Комисията представи доклада за напредъка по изпълнението на препоръката на Съвета от 20 септември 2016 г. за създаване на национални съвети по производителността. В доклада се оценяват измененията в производителността и конкурентоспособността в ЕС и се прави общ преглед на създадените в края на 2018 г. съвети по производителността. Национални съвети по производителността вече са създадени в 10 държави от еврозоната. Всички останали държави от еврозоната потвърдиха намерението си да създадат такива съвети в близко бъдеще.

Комисията прие също предложение за запазване на решението на Съвета на ЕС от 2018 г. за насоките за политиките за заетост на държавите от ЕС. Тазгодишното предложение потвърждава отново съответствието на насоките за заетостта с 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права, тъй като общите им цели и приоритети продължават да бъдат валидни. Насоките за заетостта съдържат общи приоритети и цели за националните политики за заетостта и предоставят правно основание за специфични за всяка държава препоръки в тези области, които трябва да бъдат приемани повторно всяка година.

Комисията представи също доклад за изпълнението на препоръката на Съвета "Пътища за повишаване на уменията", която е част от новата програма за придобиване на умения за Европа, представена от ЕК през юни 2016 година. Досега 61 милиона възрастни граждани в ЕС са завършили в най-добрия случай прогимназиален етап на основното образование. С тази препоръка държавите поеха ангажимент да предложат на възрастните хора с ниски умения и квалификация нови и по-добри възможности за усъвършенстване на тяхната основна езикова и математическа грамотност, и на уменията им в областта на цифровите технологии. В доклада се прави преглед на мерките, предприети от държавите.

Очаква се Съветът на ЕС да обсъди докладите по държави заедно с резултатите от задълбочените прегледи. През следващите месеци ЕК ще организира двустранни срещи с държавите от ЕС по съответните доклади. Заместник-председателите, комисарите и службите на ЕК ще посетят държавите, за да се срещнат с правителствата, парламентите, социалните партньори и други заинтересовани страни, с които ще обсъдят оценките в докладите.