ЕК иска по-модерни схеми за min доход

Европейската комисия призова държавите членки на Европейския съюз да модернизират схемите си за минимален доход като част от текущия ангажимент за намаляване на бедността и социалното изключване в Европа. Това информира ЕК.

За постигане на адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, Комисията предлага да се отправи препоръка на Съвета на Европейския съюз как държавите членки могат да модернизират своите схеми за минимален доход, за да ги направят по-ефективни. Това ще премахне бедността и същевременно ще насърчи интеграцията на трудовия пазар на хората, които могат да работят.

Предложението ще допринесе за постигане на социалните цели на ЕС за 2030 г. за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с поне 15 милиона души, както е посочено в плана за действие на Европейския стълб на социалните права. Предложението ще помогне и на държавите членки да осъществят целта за постигане на заетост на трудоспособното население (от 20 до 64 годишна възраст) от най-малко 78 на сто.

Системите за социална закрила спомагат за намаляване на социалните неравенства и различия. Те осигуряват достоен живот за тези, които не могат да работят, и насърчават тези, които могат, да се върнат на работа. Във време, когато много хора се борят да свържат двата края, за държавите членки тази есен ще бъде важно да модернизират своите мрежи за социална сигурност с подход на активно приобщаване, за да помогнат на най-нуждаещите се. Така ще можем да се борим с бедността и социалното изключване и да помогнем на повече хора да започнат работа през този труден период. Това заяви Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката.

Всеки пети гражданин на ЕС в момента е изложен на риск от бедност и социално изключване, добави Никола Шмит, комисар за работните места и социалните права. Необходимо е да отделяме специално внимание на връщането на младите хора на работа, включително чрез подпомагане на доходите им, за да не попаднат te в порочния кръг на изключването от пазара на труда, добави той.

Днешното предложение за препоръка на Съвета предлага на държавите членки ясни насоки за това как да гарантират, че техните схеми за минимален доход са ефективни за борбата с бедността и насърчаването на активното приобщаване в обществото и на пазара на труда, отбелязва ЕК.

Предложението за препоръки включва страните:

Да подобрят адекватността на подпомагането на доходите, като определят равнище на подпомагане на доходите чрез прозрачна и надеждна методика. Държавите членки следва да постигнат адекватно равнище на подпомагане на доходите най-късно до края на 2030 г., като същевременно запазят устойчивостта на публичните финанси.
 

Да подобрят обхвата и използването на минималния доход, като критериите за възползване от подпомагане следва да бъдат прозрачни и недискриминационни. Схемите за минимален доход следва да се адаптират към ситуации на социално-икономическа криза, например чрез въвеждане на допълнителна гъвкавост по отношение на критериите за допустимост.
 

Да подобрят достъпа до приобщаващи пазари на труда, въвеждайки достатъчно стимули за (повторно) навлизане на пазара на труда, и обръщайки специално внимание на подпомагането на младите хора.
 

Да подобрят достъпа до услуги за подпомагане и основни услуги. Получателите на минимален доход следва да имат ефективен достъп до качествени услуги за подпомагане в сферите на здравните грижи, обучението и образованието.
 

Да насърчават предоставянето на персонализирано подпомагане, чрез индивидуална оценка на потребностите на конкретния човек.
 

Да направят управлението на мрежите за социална сигурност по-ефективно както
на равнището на ЕС, така и на национално, регионално и местно равнище, и да въведат механизми за мониторинг и докладване.

ЕС предоставя финансиране, за да помогне на държавите членки да подобрят своите схеми за минимален доход и социалната инфраструктура чрез реформи и инвестиции, посочват още от Еврокомисията.

По данни на Евростат през 2021 г. 95,4 милиона души в Европейския съюз, което се равнява на 21,7 процента от населението му, са били изложени на риск от бедност и социално изключване. Това означава, че тези хора са били подложени на поне един от трите социални риска, които се свързват с бедността и социалното изключване - били са изложени на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са живели в домакинство с много ниска икономическа активност (лицата в трудоспособна възраст в това домакинство са заработили 20 процента и по-малко от нормалния брой работни часове). 

България е на второ място сред страните от ЕС по този показател - през миналата година 32 на сто от хората у нас са били изложени на риск от бедност и социално изключване, отчита европейската статистическа агенция.