ЕК не е получила отговор от България по ОП Околна среда

Европейската комисия още не е получила отговор от България по предприетите мерки за ефективно използване на средствата по програма "Околна среда" . Датата 31 януари за получаване на отговор, спомената в писмото на директора на генерална дирекция "Регионално развитие" Дирк Анер, не е крайна, след която незабавно могат да последват санкции. Но ако няма отговор, колелото от наша страна за замразяване на средствата по програмата ще бъде завъртяно, а след това е трудно то да бъде спряно, заяви за БТА Денис Абът, говорител на комисаря по регионалната политика Павел Самецки.
Разбирам, че в момента в България върви политически диалог. Европейската комисия не иска да бъде въвличана в него.  Изпратихме писма, това е сигурно. Наши официални лица повдигаха споменатите в писмата проблеми няколко пъти. Това ставаше на
различни технически срещи. Българската администрация бе добре запозната със загрижеността на Европейската комисия още преди писмото на г-н Анер да бъде изпратено, добави той.
Важното е не кой, какво и за кое писмо знаеше. Най-важното е, че българските власти работеха заедно с Европейската комисия, за да бъдат адресирани проблемите. Никой не иска да наказва България, искаме България да бъде третирана както всички
останали страни членки, но искаме също да сме сигурни, че българският народ  се възползва максимално от европейските  фондове. Това са 6,8 милиарда евро, предназначени за България през сегашния финансов период /до 2013 г./, изтъкна Денис Абът.
Според него "на България се отрежда голяма роля в  прилагането на кохезионната политика, а нашата роля е да проверяваме, че средствата се използват ефективно. Ние сме на страната на българското правителство, споделяме интереса му нещата да станат по-различни в България".
Във вътрешна неофициална информация на Европейската комисия се изтъква,  че "най-важният засегнат проблем в писмото на Дирк Анер от 8 януари е неуспехът на българските власти да представят резултати от одити и разследвания, свързани с 29 проекта по околната среда /водни/ и 157  проекта за техническа помощ в областта на околната среда". Европейската съфинансиране на тези проекти се оценявало на  323 милиона евро.
Писмото на Дирк Анер насочило също вниманието към много слабото усвояване от България на средствата по оперативните програми на Европейския съюз. Досега в Европейската комисия са внесени искания за плащания по едва 0,8 на сто от цялото налично финансиране.  И ако България не рискува на този етап да загуби
европейски средства за периода 2007-2013 г., ниското равнище на плащанията сочи липсата на действия на място. Тези действия са недостатъчни, за да се отразят  положително на българската икономика в кризисни времена, се отбелязва в документа.
Що се отнася до предишното финансиране ИСПА/Кохезионен фонд, съществува реален риск за връщане на средства по него /в бюджета на ЕС/, тъй като досега само 36 на сто от него са изплатени на бенефициенти. Общо 877 милиона евро бяха отпуснати /на България/ за транспортни проекти и проекти по околната среда през периода 2000-2010 г. Към 18 януари общата сума на плащанията е 496 милиона евро, като са включени и предварителни плащания на Европейската комисия, а крайната дата за одобряване
на проекти е 31 декември 2010 година. С цел да бъдат минимизирани загубите, изпълнението /на проектите/ трябва спешно да бъде ускорено. Възможно е да бъде дадена една година допълнителен срок по отношение на някои проекти /зависи дали
Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент ще променят регламента по бившата предприсъединителна програма ИСПА/, но даже при такъв сценарий пълното използване на средствата изглежда невъзможно. Това означава, че България ще загуби
значителна част от наличното финансиране от Европейския съюз и ще трябва допълни в ред случаи финансирането с национални средства, се изтъква в документа.