EUR 1.9558
USD 1.8518
CHF 2.0936
GBP 2.3457
CNY 2.5557
you tube
mobile version

ЕК одобри 400 млн. евро за „Булгаргаз“ ЕАД

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

ЕК одобри 400 млн. евро за „Булгаргаз“ ЕАД

mail07:30 | 11.10.2023прегледи 1115 коментарикоментари 0


ЕК одобри мярка, отпусната от България, на стойност от около 400 милиона евро (800 милиона лева) в подкрепа на обществения доставчик на природен газ в България, „Булгаргаз“ ЕАД в контекста на войната на Русия срещу Украйна.

Схемата беше одобрена съгласно временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Комисията на 23 март 2022 г. и изменена на 20 юли 2022 г., въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в която се признава, че икономиката на ЕС изпитва сериозни затруднения.

Тази временна рамка при кризи беше изменена отново на 28 октомври 2022 г. и заменена с временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, приета от Комисията на 9 март 2023 г., в подкрепа на мерки в сектори, които са от ключово значение за ускоряване на екологичния преход и намаляване на зависимостта от горива.

Българската мярка

България уведоми Комисията съгласно временната рамка при кризи за мярка в размер на около 400 милиона евро (800 милиона лева) за подпомагане на „Булгаргаз“ ЕАД в контекста на войната на Русия срещу Украйна.

„Булгаргаз“ ЕАД е изключителен обществен доставчик на природен газ в България, непряко изцяло притежаван от българската държава. Поради спирането от страна на Русия на дългосрочния договор на „Булгаргаз“ ЕАД с ООО „Газпром експорт“, който покрива 90 % от количествата природен газ, доставян от „Булгаргаз“ ЕАД на клиенти, този бенефициер е изправен пред необичайни нужди от ликвидност, за да осигури доставките си на природен газ в контекста на покачването на цените на газа на европейските енергийни пазари.

Помощта по тази мярка е под формата на заем със субсидирани лихвени проценти, предоставен от българското министерство на енергетиката.

Комисията установи, че българската мярка отговаря на условията, посочени във временната рамка при кризи. По-специално субсидираният заем i) е бил предоставен преди 31 декември 2022 г.; ii) покрива спешни нужди от ликвидност за целите на оборотния капитал; iii) е със срок 3 години; и iv) е с лихвени проценти, които са съобразени с минималните равнища, определени във временната рамка при кризи.

Комисията стигна до заключението, че българската мярка е необходима, целесъобразна и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и с условията, посочени във временната рамка при кризи.

Въз основа на това Комисията одобри мярката за помощ съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Контекст

Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета на 23 март 2022 г., позволява на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна.

Временната рамка при кризи бе изменена на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за икономисване на газ за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU. Временната рамка при кризи беше допълнително изменена на 28 октомври 2022 г. в съответствие с Регламента относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и Регламента относно засилване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, надеждни референтни показатели за цените и надежден трансграничен обмен на газ.

Според временната рамка при кризи държавите членки могат да предоставят следните видове помощ:

Ограничена по размер помощ, под всякаква форма, на предприятия, засегнати от настоящата криза или от последващите санкции и ответни санкции, до увеличените размери от 250 000 EUR и 300 000 EUR съответно в секторите на селското стопанство и на рибарството и аквакултурите и до 2 милиона евро във всички останали сектори;

Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми. В изключителни случаи и при спазване на строги предпазни мерки държавите членки могат да предоставят на енергийните предприятия за техните търговски дейности публични гаранции, надвишаващи 90 % покритие, когато те се предоставят като финансово обезпечение без финансиране за централни контрагенти или клирингови членове.

Помощ за компенсиране на високите цени на енергията. Помощта, която може да бъде предоставена под всякаква форма, ще компенсира частично предприятията, по-специално енергоемките потребители, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредни увеличения на цените на газа и електроенергията.

Размерът на индивидуалната помощ може да се изчислява въз основа на минало или настоящо потребление, като се отчита необходимостта от запазване на пазарните стимули за намаляване на потреблението на енергия и за осигуряване на непрекъснатост на икономическите дейности.

Освен това държавите членки могат да предоставят подкрепата по по-гъвкав начин, включително на особено засегнати енергоемки отрасли, при спазването на предпазни мерки за предотвратяване на свръхкомпенсация.

Повече подробности относно възможностите за подкрепа при високи цени на енергията, включително относно методиката за изчисляване на размера на индивидуалните помощи, можете да намерите тук;

Мерки за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници. Държавите членки могат да създават схеми за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, включително водород от възобновяеми източници, биогаз и биометан, съхранение и топлинна енергия от възобновяеми източници, включително чрез термопомпи, с опростени тръжни процедури, които могат да бъдат осъществени бързо, като същевременно включват достатъчни предпазни мерки за защита на еднаквите условия на конкуренция. По-специално държавите членки могат да разработват схеми за конкретна технология, която има нужда от подкрепа с оглед на специфичния национален енергиен микс;

Мерки за улесняване на декарбонизацията на промишлените процеси. За да се ускори допълнително диверсификацията на енергийните доставки, държавите членки могат да подкрепят инвестиции за постепенно извеждане от употреба на изкопаеми горива, по-специално чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници и водород от електролиза на вода, който отговаря на определени условия.

Държавите членки могат или i) да създадат нови схеми, основани на търгове, или ii) да подкрепят пряко проекти, без тръжни процедури, с определени ограничения на дела на публичната подкрепа за всяка инвестиция. За малките и средните предприятия, както и за особено енергийно ефективните решения, ще бъдат предвидени специални допълнителни бонуси; както и

Мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1854.

Следните видове помощ също бяха възможни за всеки отделен случай, при определени условия:

i) подкрепа за дружествата, засегнати от задължително или доброволно ограничаване на потреблението на газ,

ii) подкрепа за запълването на газохранилища,

iii) преходна и ограничена във времето подкрепа за преминаване към по-замърсяващи изкопаеми горива, при условие че се полагат усилия за енергийна ефективност и се избягват блокиращи ефекти,

iv) подкрепа за предоставянето на застраховане или презастраховане на дружества, които превозват стоки до и от Украйна и v) подкрепа за мерки за рекапитализация, когато такава подкрепа за платежоспособността е необходима, подходяща и пропорционална.

Контролираните от Русия образувания, които са обект на санкции, са изключени от приложното поле на тези мерки.

Временната рамка при кризи съдържа редица предпазни мерки:

пропорционална методика, изискваща връзка между размера на помощта, която може да бъде предоставена на предприятията, и мащаба на стопанската им дейност и излагането им на икономическите последици от кризата;

условия за допустимост — например определяне на енергоемките потребители като предприятия, за които закупуването на енергийни продукти възлиза или i) на поне 3 % от тяхната производствена стойност или оборот през 2021 г., или ii) на поне 6 % от тяхната производствена стойност или оборот през първото полугодие на 2022 г.; както и

Изисквания за устойчивост. Държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията.

Освен това от бенефициерите на помощ за допълнителни разходи за енергия над 50 милиона евро се изисква да представят на предоставящия орган план, в който се посочва как ще намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на енергия или ще приложат други мерки за гарантиране на опазването на околната среда или сигурността на енергийните доставки.

На 9 март 2023 г. Комисията прие нова временна рамка за държавна помощ при кризи и преход с цел насърчаване на мерки за подкрепа в сектори, които са от ключово значение за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, в съответствие с промишления план на Зеления пакт.

Заедно с изменението на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), което Комисията одобри в същия ден, временната рамка при кризи и преход ще спомогне за ускоряване на инвестициите и финансирането за производството на чисти технологии в Европа. Тя също така ще подпомогне държавите членки при изпълнението на конкретни проекти в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост, които попадат в техния обхват.

С новата рамка се изменя и удължава частично срока на действие на временната рамка при кризи, приета на 23 март 2022 г., за да се даде възможност на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, с цел да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна. 

С временната рамка при кризи и преход се допълват многобройните възможности, с които държавите членки разполагат, за да разработят мерки в съответствие с действащите правила на ЕС за държавната помощ. 

Така например правилата на ЕС за държавната помощ предоставят на държавите членки възможност да помагат на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и на тези, нуждаещи се от спешна помощ, за да оцелеят. Освен това член 107, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на държавите членки да компенсират дружествата за вредите, причинени пряко от извънредно събитие, като например тези, причинени от настоящата криза.

Неповерителната версия на решението ще бъде представена под № SA.107425 в регистъра на държавните помощи на уебсайта на Комисията, посветен на конкуренцията, след като евентуалните въпроси, свързани с поверителността, бъдат решени. Новите публикации на решения за държавна помощ в интернет и в Официален вестник се посочват в седмичния електронен бюлетин за конкуренцията — Competition Weekly e-News.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg