ЕК оценява правосъдните системи в ЕС

ЕК представи оценката си за състоянието на правосъдните системи в държавите от ЕС. Комисията оценява ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на отделните държави.
Тази година за пръв път докладът съдържа оценка за това доколко лесно потребителите могат да получат достъп до правосъдие и какви са каналите, които те използват, за да подават жалби срещу дружества. За първи път се съдържат данни за продължителността на наказателните производства за престъпления, свързани с пране на пари.
Отчита се, че продължителност на производствата по граждански и търговски дела в ЕС намалява, включително в някои държави, чиито правосъдни системи са изправени пред предизвикателства. Това подобрение е по-ясно изразено в рамките на петгодишния период, отколкото в краткосрочен план. Държавите от ЕС отговарят за прилагането на общностното законодателство в областта на защитата на потребителите. Данните от доклада показват, че продължителността на административните производства и делата за упражняване на съдебен контрол в тази област значително се различава, в зависимост от държавата. Отчита се, че много проблеми на потребителите се решават пряко от властите за защита на потребителските интереси и в такива случаи не е необходимо да се стига до съд.
В съответствие с изискванията на директивата за борбата с прането на пари държавите от ЕС са предоставили за първи път данни, които показват големи различия в продължителността на делата по производства за такива престъпления. Продължителността на тези дела е от по-малко от половин година до близо три години. Според доклада в някои държави гражданите, чийто доход е по-нисък от прага на бедността, не получават никаква правна помощ по някои видове спорове. В някои държави използването на инструментите на информационните и комуникационните технологии все още е ограничено. Технологиите се използват широко за комуникация между съдилищата и адвокатите в половината от държавите в ЕС. Използването на електронен подпис е много ограничено в повече от половината от държавите от Общността, сочат данните.
В повече от две трети от държавите в ЕС съществува усещането за подобрена или непроменена независимост на съдебната власт. Подобна оценка дават и предприятията за независимостта на съдебната власт от 2010 г. насам. Най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите са намесата или натискът от правителството и политиците.
Повечето държави от ЕС разполагат със стандарти, определящи срокове за предотвратяване на твърде продължителни съдебни производства. В някои държави с по-неефикасни правосъдни системи няма такива стандарти, уточнява комисията.
Докладът разглежда основно спорните производства по граждански, търговски и административни дела, за да се помогне на държавите в усилията им да очертаят пътя към среда, по-благоприятна за инвестициите, бизнеса и гражданите. На ефикасността на съдопроизводството влияят показатели за продължителността на производствата, дела на приключените производства и броят на висящите дела. Оценката на качеството се дава според показатели за правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху дейностите на съдилищата, бюджета и човешките ресурси.
Независимостта се оценява по показатели за усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и спрямо гаранциите за независимостта на съдиите. ЕК уточнява, че при изготвянето на доклада са били използвани различни източници на информация. Основните източници на данни се предоставят от комисията за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа. Други източници на данни се предоставят например от Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС, Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа, както и от различни комисии или комитети в специфични области от законодателството на ЕС.

 

Радвам се, че данните за България и Румъния в доклада на ЕК за състоянието на правосъдните системи в държавите от ЕС показват, че двете държави са на прав път и не са по-зле от останалите в Общността. Мисля, че това може да се използва като добър пример при следващата оценка по механизма за сътрудничество и проверка, заяви на пресконференция днес еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова.
От началото на мандата си винаги съм се стремила механизмът да бъде възможно най-конкретен, с точни времеви показатели и така България и Румъния да бъдат наясно какво да правят и в какви срокове. В последните доклади по механизма комисията много ясно заяви, че очаква осезаеми и устойчиви резултати, както и че двете държави се движат в правилната посока. Имаме нужда от трайни резултати на място. Днешният доклад оценява състоянието на гражданското и търговското правосъдие, а механизмът има по-широк обхват, добави Юрова.
В България очакваме да видим повече реформи и по-добър отговор от страна на правосъдието срещу организираната престъпност и прането на пари, по-ефикасни действия срещу корупцията, заяви еврокомисарят. Броят на съдиите в България е висок и не съответства на продължителността на делата. Обичайно това се дължи на недостатъчен капацитет или на недобра организация на съдилищата, коментира Юрова по повод данните в доклада, според които нашата страна харчи все повече средства за правосъдие и този дял е най-висок в целия ЕС като процент от БВП (от 0.6 през 2010 г. до 0.67 за 2015 г.). /БТА