ЕК очаква 1.9% ръст на България за 2024

Европейската комисия представи зимната икономическа прогноза от 2024 г.

След слаб растеж през миналата година, икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. на по-слаба основа от очакваното. Зимната междинна прогноза на Европейската комисия преразглежда растежа както в ЕС, така и в еврозоната, до 0,5% през 2023 г. от 0,6%, предвидени в есенната прогноза, и до 0,9% в ЕС (спрямо 1,3%) и 0,8% в еврозоната (спрямо 1,2%) през 2024 г.

Остава очакването през 2025 г. икономиката да нарасне с 1,7% в ЕС и с 1,5% в еврозоната. За България се очаква реалният БВП да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г.

Очаква се инфлацията да се забави по-бързо от очакваното през есента. В ЕС се очаква хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да спадне от 6,3% през 2023 г. на 3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. В еврозоната се очаква той да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.

Тази прогноза е съпътствана от несигурност на фона на продължителното геополитическо напрежение и риска от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток. На национално равнище рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с потреблението, ръста на заплатите и маржовете на печалба, както и с това колко високи лихвени проценти остават за какъв период от време. Климатичните рискове и екстремните метеорологични явления също представляват заплахи.

Ето и повече данни от прогнозата за България.

ЕК представи своята зимна икономическа прогноза, в която оценява растежа на българската икономика през 2023 на 2 на сто. Това съвпада с оценката на ЕК, представена през есента на миналата година. 

Икономическата активност в България е била изправена пред редица предизвикателства, посочва ЕК. Сред тях са по-слабо търсене на външните пазари (на български стоки - бел. ред.), по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск заради високите цени. 

Реалният БВП на България се очаква да се увеличи с 1,9 на сто през 2024 г. Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на ЕК за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година.  За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто по даннни към 11 януари 2024 г. 

За 2025 г. ЕК прогнозира българската икономика да нарасне с 2,5 на сто, което до голяма степен съвпада с нейната есенна прогноза. 

Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България.  

Инфлацията в страната се е забавила от 14,3 на сто на годишна основа през декември 2022 г. до 5 на сто през декември 2023 г. Като цяло през 2023 г. тя възлиза на 8,6 на сто. Това равнище е малко по-ниско в сравнение с предвиденото в есенната прогноза. 

Частното потребление в България се е увеличило, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, спада на инфлацията и силната кредитна активност, отбелязва ЕК.

Същевременно фирмите са успели до голяма степен да запазят високите нива на трудова заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и с по-умерени темпове.

На този фон износът на стоки се е свил значително, което е оказало натиск върху обема на промишленото производство и върху продажбите. Изправени пред по-слабото външно търсене, фирмите в страната са ограничили инвестициите си в чуждестранни (стоки и услуги - бел. ред.) и са инвестирали значително по-малко в материални запаси.

Въпреки че се очаква износът от България да възстанови своите нива още през 2024 г., неговият спад през 2023 г. оказва негативен ефект върху прогнозата за годишния растеж на икономиката, посочва Еврокомисията.

Очаква се потреблението на домакинствата в България да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г. Причината за това забавяне е фактът, че потенциалът за по-нататъшно увеличаване на трудовата заетост изглежда изчерпан, а домакинствата постепенно увеличават своите спестявания. 

Очакваното увеличаване на потреблението в страната до голяма степен зависи от прогнозираните добри резултати на пазара на труда и от допускането, че лихвените проценти по кредитите няма да достигнат по-високите нива, които се отчитат в други страни. 

Предвижданото нормализиране на равнището на натрупване на фирмените запаси ще подкрепи вътрешното търсене и ще допринесе за възстановяването на вноса. Инвестициите в България също се очаква да се възстановят, най-вече благодарение на по-високото усвояване на средства от Европейския съюз, посочва ЕК.