ЕК планира ядрено хранилище някъде в Източна Европа

Мира Лазарова
Ядрени отпадъци от страни от ЕС може да бъдат транспортирани в Източна Европа за погребване в подземно хранилище, това обмислят страни-членки на ЕС, съобщава британският в.Times.
Проектът, който идва в момент на съживяване на интереса към атомната енергия, може да бъде стартиран по-късно през тази година от ЕК. Преговори относно транспортиране и съхраняване на ядрени отпадъци се водят между осем държави – Холандия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Литва, Словения и България. Те ще се срещнат отново през май.
Как България съхранява своите отпадъци? Страната засега няма изградено национално хранилище за високо радиоактивни отпадъци, прогнозният срок за неговата реализация е през следващите 90-100 години.
Но се планира през 2015 да заработи национално хранилище за ниско и средноактивни ядрени отпадъци, генерирани на територията на България. Този проект се планира да бъде финансиран от ЕБВР, се отбелязва в сайта на Държавното предприятие Радиоактивни отпадъци.
В момента България връща на Русия отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”. До края на 2010 г. се очаква София и Москва да съгласуват промяна в спогодба, с която да се уреди въпросът с изпратените в Русия за преработка и съхранение отпадъци от работата на АЕЦ “Козлодуй“. България иска да продължи съхранението в Русия на получените от преработката на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) високоактивни остъклени отпадъци. Централата има договор с руската ТВЕЛ до 2020 г.  Обсъжда се обаче и вариант страната ни да ги приеме за складиране в цеха за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ “Козлодуй“, който се очаква да заработи в средата на 2012 година. Това твърди Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).
Досега България е изпратила в Русия 5 146 касети от затворените четири малки реактора ВВЕР-440 и 960 касети от двата блока ВВЕР-1000, сочат данни на АЕЦ “Козлодуй“.
Ако Русия не се съгласи да остави българските ядрени отпадъци на своя територия, остава вариантът те да се съхраняват в изграждащия се в момента цех за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ “Козлодуй“, каквато техническа възможност съществува. Също такъв цех ще има и на площадката на бъдещата АЕЦ “Белене“.
Според ядрени експерти там остъклените отпадъци може да се съхраняват в продължение на 50-60 години, според Mediapool. Други техни колеги посочват, че по-добрият вариант е, като се въведе цехът в експлоатация, въобще да не се пращя ОЯГ за преработка в Русия, където фактически си извличат все още активни материали като плутоний например и се използва отново. Според тях същото може да прави и България, а и работите по технологии за повторно използване на ОЯГ били доста напреднали. От МИЕТ посочват, че се търсят и други технически решения на проблема. Освен това при въвеждането в експлоатация на финансирания от Европейската банка за възстановяване и развитие цех за сухо съхранение на ОЯГ, който се изгражда от немския консорциум RWE NUKEM – GNS, изпращаните в Русия за преработка и съхранение ядрени отпадъци ще намалеят.
Министерство на икономика търси терени, подходящи за ядрени хранилища. Тъй като територията на страната е малка, задачата ще бъде много трудна. Известна е яростната съпротива срещу подобни съоръжения. Три са потенциалните територии, намиращи се край АЕЦ “Козлодуй“, които могат да се използват за изграждане на хранилища.