ЕК представи насоки за фискалната политика за 2023 г.

Европейската комисия прие съобщение, с което предоставя на държавите членки насоки за провеждането на фискалната политика през 2023 г. В него се определят основните принципи, по които Комисията ще се ръководи при оценката си на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки. В него се прави и обзор на актуалното състояние на прегледа на икономическото управление.

Съобщението се представя в контекста на непровокираното и необосновано нахлуване на Русия в Украйна. В дух на солидарност с Украйна ЕС одобри безпрецедентен пакет от икономически санкции, които ще окажат сериозно въздействие върху руската икономика и политическия елит. Икономическата прогноза от зимата на 2022 г. беше публикувана на 10 февруари, две седмици преди нахлуването в Украйна.

Това развитие оказва отрицателно въздействие върху перспективите за растеж и допълнително увеличава рисковете от влошаване. На този фон изпъква още по-силно необходимостта от силна координация на икономическите и фискалните политики и от адаптиране на фискалните политики в отговор на бързо променящите се обстоятелства. При необходимост насоките ще бъдат адаптирани в зависимост от икономическите развития.

Насоки за непрекъсната координация на фискалните политики

В съобщението се определят пет основни принципа и се посочват последиците за фискалните препоръки, които Комисията ще предложи на държавите членки през май 2022 г. за техните бюджетни планове през 2023 г. Тези принципи са:

-осигуряване на координация на политиките и тяхното последователно съчетаване;

-гарантиране на устойчивостта на дълга чрез постепенна и висококачествена фискална корекция и икономически растеж;

-насърчаване на инвестициите и устойчивия растеж;

-насърчаване на фискални стратегии, които са съобразени със средносрочния подход към фискалната корекция, като се взема предвид МВУ, както и

-фискалните стратегии следва да бъдат диференцирани и да отчитат измерението на еврозоната.

Координираният фискален отговор на държавите членки на сериозния икономически спад в резултат на пандемията от COVID-19, улеснен от задействането на общата клауза за дерогация и подкрепен от действия на равнище ЕС, беше много успешен. Непрекъсната силна координация на фискалните политики днес запазва възловото си значение в днешната нестабилна среда, за да се гарантира плавен преход към нов и устойчив модел на растеж и фискална устойчивост. Въз основа на икономическа прогноза от зимата на 2022 г. Комисията е на мнение, че преходът от съвкупна подкрепяща фискална позиция през 2020—2022 г. към до голяма степен неутрална съвкупна фискална позиция изглежда подходящ през 2023 г., като същевременно се запазва готовност за реакция спрямо променящата се икономическа ситуация.

Необходимите фискални мерки в отговор на пандемията от COVID-19 и свиването на БВП доведоха до значително увеличение на съотношенията на държавния дълг, по-специално в някои държави членки с голям дълг, макар и без нарастващи разходи за обслужване на дълга. За да се запази устойчивостта на дълга са необходими многогодишни фискални корекции, съчетани с инвестиции и реформи за поддържане на потенциала за растеж. Комисията е на мнение, че от 2023 г. е препоръчително да се започне постепенна фискална корекция с цел намаляване на големия държавен дълг, докато твърде рязката консолидация би могла да окаже отрицателно въздействие върху растежа, а оттам и върху устойчивостта на дълга.

Пренасочването на икономиките на ЕС към по-силен устойчив растеж и справянето с предизвикателствата на екологичния и цифровия преход следва да бъдат основен приоритет за всички държави членки. Въпреки че по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е в основата на NextGenerationEU, ще бъдат предоставени до 800 милиарда евро допълнително финансиране, за да се гарантира двойният преход, Комисията е на мнение, че финансираните на национално равнище висококачествени публични инвестиции следва да бъдат насърчавани и защитавани в средносрочните фискални планове.

Програмите за стабилност и конвергенция следва да показват как средносрочните фискални планове на държавите членки осигуряват постепенно намаляване на публичния дълг до разумни равнища и устойчив растеж чрез постепенна консолидация, инвестиции и реформи.

Националните фискални стратегии следва да бъдат диференцирани по подходящ начин:

-държавите членки с голям дълг следва да пристъпят към постепенно намаляване на дълга, като извършат фискална корекция през 2023 г., след приспадане на средствата от МВУ и други безвъзмездни средства от ЕС;

-държавите членки с малък и среден дълг следва да увеличат необходимите инвестиции за екологичния и цифровия преход, като се стремят да постигнат цялостна неутрална позиция.

Актуално състояние на прегледа на икономическото управление

Кризата с коронавируса открои значението и важността на много от предизвикателствата, които Комисията се опита да обсъди и преодолее в рамките на обществения дебат относно рамката за икономическо управление. След като в речта си за състоянието на Съюза председателят Фон дер Лайен пое ангажимент за изграждане на консенсус относно бъдещето на рамката за икономическо управление на ЕС, през октомври 2021 г. Комисията поднови обществения дебат относно прегледа на рамката на ЕС за икономическо управление.

Текущият дебат се провежда чрез различни форуми, включително специални срещи, семинари и онлайн анкета, която приключи на 31 декември 2021 г. В тази приобщаваща дискусия участват, наред с другото, гражданите и широк кръг заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, академичните среди, други институции и органи на ЕС, както и националните правителства и парламенти. Понастоящем Комисията анализира получените от нея становища и през март 2022 г. ще представи обобщен доклад.

Според Комисията актуалното състояние на разискванията разкрива редица възлови въпроси, по които по-нататъшната и по-конкретната работа би могла да проправи пътя за появата на консенсус за бъдещата фискална рамка на ЕС:

-осигуряването на устойчивост на дълга и насърчаването на устойчив растеж чрез инвестиции и реформи са от възлово значение за успеха на фискалната рамка на ЕС;

-обръщането на повече внимание на средносрочния фискален надзор в ЕС изглежда обещаваща възможност;

-следва допълнително да се обсъди какви изводи могат да бъдат извлечени от замисъла, управлението и функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и

-опростяването, засилването на националната ангажираност и по-доброто правоприлагане са възлови цели.

Въз основа на текущия обществен дебат и обсъжданията с държавите членки Комисията ще предостави насоки за възможни промени в рамката за икономическо управление, за да бъде постигнат широк консенсус относно бъдещите действия преди 2023 г.

Следващи стъпки

В настоящото съобщение се определят предварителни насоки за фискалната политика за 2023 г., които, при необходимост, ще бъдат актуализирани най-късно като част от пролетния пакет на европейския семестър през май 2022 г.

Бъдещите насоки ще продължат да отразяват състоянието на световната икономика, специфичната ситуация във всяка държава членка и обсъждането на рамката за икономическо управление.

Държавите членки се приканват да отразят тези насоки в своите програми за стабилност и конвергенция.