ЕК прие споразумение с България за 11 млрд. евро

На 6-ти юли ЕК прие споразумение за партньорство с България на стойност 11 млрд. евро — в него се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Фондовете по линия на политиката на сближаване ще насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в българските региони и ще спомогнат за изпълнението на основните приоритети на ЕС, като например екологичния и
цифровия преход. С тези средства ще бъдат подпомагани и области на политиката, в които България има потенциал да отбележи напредък и да намали регионалните различия в рамките на страната.

Споразумението за партньорство обхваща Европейския фонд за регионално развитие — ЕФРР, Европейския социален фонд плюс — ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход —ФСП, и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури — ЕФМДРА.

Екологичният преход и намаляване на енергийната зависимост

2,4 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд ще помогнат на България да постигне целите си в областта на климата.

По-конкретно, 600 млн. евро ще помогнат за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници на 27 % от общото потребление на енергия, както и за намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради.

Финансирането от ЕФРР ще се използва и за рециклиране на 70 % от всички отпадъци от опаковки.

Освен това инвестициите също така ще бъдат насочени към намаляването с повече от една трета (най-малко 35 %) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия, като наводнения или горски пожари.

ФСП ще предостави 1,3 млрд. евро, за да се гарантира социално и икономически устойчив преход. Фондът ще подобри капацитета на засегнатите територии за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници.

Настигане на ЕС и подкрепа за най-уязвимите региони

Средствата също така ще помогнат на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, в които инвестициите в инфраструктурата са недостатъчни или липсват.

Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване (4,2 млрд.евро) ще бъде инвестирано в северозападния, северния централен и североизточния райони, включително под формата на съфинансиране за изграждането на тунела „Шипка“ — първият тунел, който ще минава през Стара планина.

Очаква се също така подкрепата на ЕС за благоприятната бизнес среда да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия от 27,2 % през 2016 г. на 32 % през 2026 г. — те ще създадат работни места и ще допринесат за развитието на българската икономика.

Работни места на бъдещето: по-социално приобщаващ и съобразен с цифровите технологии пазар на труда

България ще инвестира 2,6 млрд. евро от ЕСФ+ с цел подобряване на достъпа до заетост, повишаване на уменията, за да могат хората успешно да се ориентират в двойния екологичен и цифров преход, както и гарантиране на равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение. Това включва 315 млн. евро за подкрепа на младежката заетост и 630 млн. евро за мерки за социално приобщаване, от които 136 млн. евро са предвидени за борба с детската
бедност.

221 млн. евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности, например ромите.Благодарение на финансирането от ЕС ранното отпадане от училище се очаква да намалее от 12,8 % на 7 % до 2030 г. Очаква се участието на възрастните в учебни дейности да нарасне от 24,6 % на 35,4 %, докато заетостта се очаква да се увеличи от 73 % на 79 %. Населението, изложено на риск от бедност и социално изключване, се очаква да намалее с 0,8 млн. души (от 2,3 на 1,5 млн. души).

И накрая, България се стреми да надхвърли целта, заложена на срещата на върха в Порто, по отношение на равнището на заетост, а броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в страната, следва да намалее с почти 800 000.
 

Устойчиво рибарство и устойчиви аквакултури

ЕФМДРА ще инвестира около 84,9 млн. евро в по-устойчиво рибарство и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море. Подкрепа ще бъде предоставена и за развитието на устойчив сектор на аквакултурите и преработвателен сектор, включително на местните общности, занимаващи се с рибарство и аквакултури, както и за прилагането на международното управление на океаните.

Всички действия, които получават подкрепа, ще допринесат за целите на общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие.
 

Изявления на членове на колегиума:

Комисарят по въпросите на сближаването и реформите, Елиза Ферейра, каза: „Споразумението за партньорство бележи решителна стъпка за България. Финансирането по линия на политиката за сближаване през периода 2021—2027 г. ще бъде от съществено значение за намаляване на регионалните различия в страната и за насърчаване на сближаването по отношение на растежа с останалата част от ЕС.

Сега очакваме приключването на преговорите по десетте национални програми, така че възможно най-бързо по линия на политиката на сближаване да могат да започнат инвестиции в ключови области като чиста околна среда, по-добро образование, подкрепа за предприятията и транспортна инфраструктура.“

Комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит заяви: „Целите на споразумението за партньорство с България показват твърд ангажимент за постигане на социалните цели от Порто по отношение на заетостта, ученето през целия живот и намаляването на бедността. Чрез инвестиране на средствата по ЕСФ + в хората България ще повиши социалното приобщаване и ще подобри достъпа до пазара на труда, особено за хората, които са
уязвими или в неравностойно положение.“

Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: „Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури играе решаваща роля за подпомагането на крайбрежните общности, за облекчаването на последиците от кризата за сектора на рибарството и за декарбонизацията на нашата икономика. Той подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивото използване и управление на водните и морските
ресурси.

Това споразумение за партньорство е в основата на ангажимента на България да постигне напредък в екологичния и цифровия преход, като изгражда нисковъглеродни, устойчиви и иновативни сектори на рибарството и аквакултурите и подкрепя развитието на синята икономика в крайбрежните общности. То също така ще подкрепя устойчивостта на секторите, изправени пред предизвикателства поради извънредни събития, причиняващи значителни смущения на пазарите.“

Контекст
Споразумението за партньорство с България обхваща 10 национални програми. То обхваща също така допустимостта и изпълнението на ФСП в три български области, които са най-силно засегнати от климатичния преход.

В рамките на политиката на сближаване и в сътрудничество с Комисията всяка държава членка изготвя споразумение за партньорство — стратегически документ за програмиране на инвестициите от фондовете на политиката на сближаване (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход) и от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури по време на многогодишната
финансова рамка. То е съсредоточено върху приоритетите на ЕС, като в него се определят стратегията и инвестиционните приоритети, избрани от държавата членка, и се представя списък на националните и регионалните програми за изпълнение по места, включително предварително годишно разпределение на средствата за всяка програма.

Споразумението за партньорство с България е дванадесетото споразумение за периода на финансиране 2021—2027 г. след вече приетите за Гърция, Германия, Австрия, Чехия, Литва,Финландия, Дания, Франция, Швеция, Нидерландия и Полша. Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г. държавите членки трябва да изпълнят т.нар. хоризонтални и тематични отключващи условия при изпълнението на програмите на политиката на сближаване.