ЕК спасява 80 хил. български фeрми

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов поиска 18 месеца отсрочка за преструктуриране на българските ферми. От Европейската комисия предложиха отсрочката да бъде 24 месеца,  съобщи Министерство на земеделието и храните.   
Мирослав Найденов заяви, че ще поиска техническа помощ от ЕС за обучението на фермерите и разясняване на хигиенните изисквания, които трябва да прилагат. До момента само 3000 български ферми отговарят на европейските изисквания, а другите трябваше да бъдат затворени от началото на 2010 г.
Удължаването на преходния период ще предостави възможност на млекопроизводителите да отговорят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания за добив на сурово мляко, определени в законодателството на ЕС. След изтичане на този преходен  период, за да предават млякото си за преработка в
млекопреработвателните предприятия, фермите ще трябва да са покрили изискванията за сградов фонд и оборудване, хигиена на персонала, здравен статус на животните и хигиена на добива на млякото, които да осигурят необходимото според европейските норми качество на добиваното мляко.
Европейската комисия наблюдава състоянието на пазара на мляко и във връзка със задълбочаващата се криза въведе през 2009 г. отново някои от пазарните мерки за подкрепа - частно складиране на масло, интервенционни търгове за обезмаслено мляко на прах и масло, експортни възстановявания за някои млечни продукти и подпомагане по схемата "училищно мляко".
България до момента не е участвала в по-голямата част от пазарните мерки в млечния сектор, поради липса на кандидати от страна на българските оператори. Единствената мярка, която се прилага успешно от 2008 г. е схемата за подкрепа "училищно мляко".
Допълнителен фактор, усложняващ ситуацията в България, е че голяма част от животновъдните стопанства не разполагат със собствена земя или имат съвсем малко и при тях ефектът от директните плащания на единица площ е почти нищожен.
Интервенционното изкупуване на масло и обезмаслено мляко на прах, както и частното складиране на масло са мерки, които не намират конкретно приложение в България. Това налага да бъдат потърсени и предприети ефективни  действия за овладяване на кризата в сектора, както в краткосрочен, така и в средносрочен план.
По принцип България подкрепя направените констатации и предложените мерки в Съобщението на комисията за състоянието на пазара на млечни продукти в общността през 2009 г., като обаче отчита необходимостта от продължаване на дискусията за търсене на възможности за прилагане на допълнителни мерки, тъй като пазарът на мляко в момента е изключително нестабилен.
Предвид състоянието на млечния сектор в страната, положително влияние върху него биха оказали следните мерки:
•    Приема като подходящо и навременно прилагането на мерките за пазарна подкрепа, предложени от ЕК, допринасящи за облекчаване на  пазарната ситуация в сектора на ниво Общност.
•    Настояваме за увеличаване размерите на възстановяванията при износ, като намираме за необходимо и да се разшири обхватът на продуктите, по отношение на сирената, които са от важно значение за експортната листа на България.
•    Считаме, че предложеният от ЕК таван от 15 000 евро за държавни помощи "de minimis" за период от три години, съпоставен с тавана за преработвателните предприятия (500 000 евро), няма да повлияе съществено за повишаване конкурентноспособността  на сектора.
•    Очевидна е необходимостта от усъвършенстване на етикетирането на млечните продукти за по-добро разграничаване на истинските млечни продукти от техните заместители. За целта е необходимо усъвършенстване на европейското законодателство за етикетиране на млечните продукти.
•    По отношение на системата от квоти за краве мляко, България подкрепя становището на Комисията за "меко кацане". Следва да се отбележи, че млечната квота в България не се изпълнява. За страната е важно да се постигане баланс в млечния сектор, като подходяща мярка би било изкупуването на млечни квоти с финансов ресурс на общността. В случай че България има възможност, да разпределя така закупените квоти между фермери, които са доказали изпълнението на значими инвестиционни проекти с оглед модернизиране на производството си.