ЕК:България извън еврозоната

ЕК оценява готовността на осем страни от ЕС да се присъединят към еврозоната и представи своя доклад за сближаването за 2014 година. Напредъкът на тези държави по пътя към приемане на общата валута е неравномерен, но Литва вече е изпълнила всички критерии, се посочва в съобщение на ЕК.
ЕК предлага Съветът на ЕС да вземе решение, че Литва може да приеме еврото от 1 януари 2015 година. Съветът ще вземе окончателно решение през втората половина на юли, след като държавните и правителствените ръководители на ЕС обсъдят въпроса на заседанието на Европейския съвет на 26 и 27 юни и след като Европейският парламент излезе със становище. Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви:
"Готовността на Литва да приеме еврото отразява дългогодишната подкрепа за разумни фискални политики и икономически реформи. Тези реформи, подпомогнати от присъединяването на Литва към ЕС преди десет години, доведоха до рязко увеличаване на благосъстоянието на литовците: брутният вътрешен продукт (БВП)  на глава от населението в страната е нараснал от 35 на сто от средното за ЕС-28 през 1995 г. до прогнозирани 78 на сто през 2015 година."
Никоя от останалите седем държави с така наречена "дерогация" (България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) понастоящем не изпълнява всички критерии за приемане на еврото. Поради това положението им ще бъде оценено отново след две години.

Изпълнение на критериите за конвергенция от осемте държави

Инфлация
Средната инфлация в Литва през 12-те месеца до април 2014 г. бе 0,6 на сто, доста под референтната стойност от 1,7 на сто за същия месец, и вероятно ще остане под тази стойност през следващия период. Анализът на фундаменталните фактори и фактът, че страната спазва референтната стойност със значителен марж, дават основание за положителна оценка на изпълнението на критерия за ценова стабилност.
Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция. Румъния не изпълнява този критерий.

Държавни финанси - равнища на дълг и дефицит
Спрямо Литва няма действащо решение на Съвета за наличието на прекомерен дефицит (по член 126, параграф 6, от Договора). В Литва съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП спадна от 5,5 на сто през 2011 г. на 2,1 на сто през 2013 г. и според пролетната икономическа прогноза на Комисията от 2014 г. ще остане 2,1 на сто и през 2014 година. Консолидираният държавен дълг бе в размер на 39,4 на сто от БВП в края на 2013 година, доста под референтната стойност в Договора от Маастрихт.
Другите страни, които изпълняват този критерий, са България, Унгария, Румъния и Швеция. Чехия също ще изпълни критерия, ако Съветът реши да отмени процедурата при прекомерен дефицит, както предложи Комисията. Две държави (Полша и Хърватия) все още са обект на процедура при прекомерен дефицит и следователно не изпълняват този критерий.

Стабилност на валутния курс
Във валутен механизъм II (ERM II) обменните курсове на държавите от ЕС извън еврозоната са фиксирани спрямо еврото и могат да варират само в определени граници (стандартният диапазон на колебание е с15 на сто от централния курс). Литва
участва в ERM II от 28 юни 2004 година. През двегодишния референтен период литовският лит не е бил обект на напрежение и не се е отклонявал от централния курс по ERM II. Никоя друга държава в момента не изпълнява този критерий, тъй като никоя друга държава не участва във валутен механизъм II.

Дългосрочни лихвени проценти
Средният дългосрочен лихвен процент в Литва през годината до април 2014 г. е 3,6 на сто, което е доста под референтната стойност от 6,2 на сто. От 2010 г. спредовете спрямо дългосрочните облигации в еврозоната са достигнали много ниски равнища, което е признак за стабилното доверие в Литва от страна на пазара. Всички останали страни също изпълняват този критерий.

Качествени критерии
Разгледани бяха и други фактори като динамиката на платежния баланс и интеграционните процеси на трудовия, стоковия и финансовия пазар. През последните години външният баланс на Литва претърпя значителна консолидация благодарение също на подобрената конкурентоспособност на страната на външните пазари. Икономиката на Литва е добре интегрирана в икономиката на ЕС в резултат на създадените връзки в областта на търговията и пазара на труда. Тя също така привлича значителни преки чуждестранни инвестиции. Благодарение главно на големия дял чуждестранна собственост в банковата система националният финансов сектор е с висока степен на интегрираност във финансовата система на ЕС. Не на последно място законодателството на Литва в областта на паричната политика е напълно съвместимо със законодателството на ЕС.
Сред другите държави членки само законодателството на Хърватия е също така напълно съвместимо със законодателството на ЕС. Оценката на Комисията се допълва от доклада за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), който също се публикува днес.

Контекст
По време на кризата Литва успешно извървя трудния път към макроикономическа консолидация и се върна към период на икономически растеж след дълбоката рецесия през 2009 година. Всички държави от ЕС с изключение на Обединеното кралство и Дания са поели ангажимент по Договора да приемат еврото, след като изпълнят необходимите условия. Единната валута вече се използва в осемнадесет държави. Осем държави все още остават извън еврозоната (т.нар. "държави членки с дерогация"). Съгласно Договора за ЕС на всеки две години или по искане на държава от ЕС, която иска да се присъедини към еврозоната, Комисията и ЕЦБ проучват дали държавите членки отговарят на необходимите условия за приемане на единната валута. За да бъде прието еврото е необходимо да бъдат изпълнени четири икономически критерия за стабилност, отнасящи се до състоянието на държавния бюджет, ценовата стабилност, стабилността на обменния курс и конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти. Националното законодателство в областта на паричната политика

също трябва да е в съответствие с Договора за ЕС.
В Договора се предвижда при оценяването да бъдат взети предвид допълнителни фактори (платежен баланс, пазарна интеграция) като показатели, че интегрирането на държавата членка в еврозоната ще протече гладко, както и за добиване на по-общ поглед върху устойчивостта на конвергенцията. Докладът за конвергенцията за 2014 г. се придружава от работен документ на службите на Комисията с по-подробен анализ на изпълнението на условията, се посочва в съобщението на ЕК.