Екзакта:При избори ГЕРБ, БСП, ПФ, ДПС

Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%. Това показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%. С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно.
Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП. В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори.
63% от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.
Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.
Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.
Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и „Движение 21” на предстоящите парламентарни избори. В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП. Това „пренапрягане” на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове.
Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.
21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.
В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).