Еко-настроенията водещи при АЕЦ „Белене”

Малко над половината пълнолетни българи (54%) биха подкрепили решение на правителството за строеж на АЕЦ Белене. Зад това предимство на привържениците на новата централа обаче стоят поредица от предварителни допускания, които поставени под условие, лесно водят до промяна в нагласите и обръщане на общественото мнение. На първо място става въпрос за поредица от очаквания относно икономическата ефективност на проекта, а след това – но не по значение – за безопасността и потенциалните екологични въпросителни около него. В проучването, проведено в периода 20 – 27 юни, прави впечатление нарастването на значимостта именно на екологичните аргументи за взимането на предстоящото решение.
Като цяло привържениците на проекта в столицата са с изравнени позиции (по 47% за и против). Подкрепата е по-висока в провинцията - в областните центрове, но особено в малките населени места (63% подкрепа в селата). Но именно тук наблюдаваме и цитираният вече процес на лесна смяна на нагласите, ако проектът не отговаря на предварителните очаквания.
Първото от тези очаквания е свързано с икономическата ефективност. Доминиращата част от интервюираните приемат за „нормално“, само онова ценово ниво на тока от АЕЦ Белене, което ще е равно на цените на тока от АЕЦ Козлодуй (този дял дори достига 65% в провинцията). Една трета би приела цени до два пъти над тези от АЕЦ Козлодуй. Ценови равнища над споменатите са нормални за едва един от всеки двадесет и пет интервюирани (4%).
Втори ключов фактор е участието в проекта на западен инвеститор – при липса на такъв делът на твърдо подкрепящите проекта пада до 28%. В столицата това се случва за сметка на нарастване на твърдите противници, а в малките населени места – за сметка на ръст на колебаещите се (до 44% в селата). При такава хипотеза относително сериозни поддръжници на проекта остават симпатизантите на ГЕРБ (40%) и БСП (31%). Но дори и при тях по-голямата част изразява колебание или отхвърляне.
При поставяне на интервюираните пред различни алтернативи, изборът на проекта в Белене съвсем не е сред най-предпочитаните – тъкмо обратното. Така например ако алтернативата е изчакване на по-нови технологии, строеж на 7-ми реактор в Козлодуй с нови технологии или реализиране на настоящия проект за Белене, привържениците на последния са 22%. Друг алтернативен вариант е свързан с предстоящите стрес тестове на 3-ти и 4-ти реактори в Козлодуй. В случай, че те са успешни 76% от българите биха подкрепили ново поставяне на въпроса пред компетентните органи на ЕС за повторното им пускане, срещу 21% - за реализиране на проекта в Белене без повдигане на темата за 3-ти и 4-ти реактори в Козлодуй.
Що се отнася до екологичните аспекти на проекта, както бе отбелязано - те все по-често ще излизат на преден план. Към момента екологичните аргументи изпреварват, макар и с малко, финансовите. Дори сред най-твърдите привърженици на Белене (симпатизантите на ГЕРБ) те са поставени на първо място. Същото се отнася и за други подкрепящи проекта групи – симпатизантите на Атака, НДСВ. Жените са далеч по-чувствителни от мъжете по този въпрос (52% акцент на еко спрямо 32% за икономическите аргументи).  43% от интервюираните не одобряват перспективата България да бъде първата страна от ЕС, която би започнала строителство на атомна централа, след аварията във Фукушима. За една трета този факт не е от значение.
 

От особено голямо значение обаче се оказва темата за отработеното ядрено гориво. С оглед на перспективата Русия да не приема такова след 2020 година, четири от всеки пет българи изразяват страхове пред възможността България да изгражда хранилище. Малко по-нисък дял притеснения имат основните групи подкрепящи проекта (симпатизантите на ГЕРБ, БСП, Атака). Но дори и при тях безпокойството надвишава две трети.
И на края, но не по значение, един любопитен факт за размисъл - сред българите съвсем не остават привърженици на подобно хранилище, ако перспективата е то да бъде построено в близост до тяхното населено място. Твърдият „фен клуб“ на ядрената енергетика - готовите да отстояват развитието й при по-високи потенциални рискове за собственото си здраве - при подобна хипотеза се стопяват до скромните 10%.