Еколози vs. министри заради шистовия газ

Проучванията за шистов газ са първи етап, който може да доведе до сериозна крачка към енергийна независимост на страната, ще доведе и приходи в градовете, защото половината от концесионните възнаграждения ще остават в общините, коментира икономическият министър Трайков по време на дискусионния форум "Шистовият газ – енергийна алтернатива или заплаха за околната среда". Според него все още е рано да се каже колко средства би спечелила България – първо трябва да се проучи дали находищата на шистов газ са достатъчни за промишлен добив, колко ще струва този добив, икономически обоснован ли е, каква би била цената и други. В Полша вече добиват шистов газ и той струва 275 долара за 1000 куб.м. В САЩ себестойността е между 140 и 275 долара за 1000 кубика. Едва ли е нужно да се убеждаваме каква е разликата между цената от 275 и 470 долара, колкото България плаща за внос на конвенционален природен газ. В допълнение на това идват и концесионните възнаграждения, които могат да достигнат стотици милиони годишно в зависимост от обема и хилядите открити работни места. Енергията от газовите централи при тези цени на газа би била съпоставима с тази на въглищните централи и то без да е ясно как ще се развиват цените на въглеродните емисии, отбеляза още Трайков. Икономическите ползи са ясни, а стратегическите – колосални, но трябва да се премери и екологичния риск, допълни министърът. Нашата страна разполага с едно от най-строгите законодателства в областта на опазването на околната среда и няма никаква причина да смятаме, че цялостния процес, свързан с проучванията и добива на шистов газ, може да допуска екологични компромиси. Еко министърът Нона Караджова заяви, че България ще поиска от ЕК разширено тълкувание на европейското законодателство, което се прилага у нас, така че по закон да се изисква и ОВОС за даване на разрешително за извършване на проучвания за шистов газ. Все още няма постъпили проекти за извършване на проучвания, нито пък има сигнали за незаконни проучвания, каза тя.
Павел Поправа, главен специалист и ръководител на Геоложката лаборатория за горива на Полския геоложки институт заяви, че в Полша вече има около 100 сондажа и проучванията за залежи на шистов газ се извършват при много строги правила и процедури. Около 75% от населението там одобрява тази дейност. Наистина има рискове - например ако сондата не е направена добре, но рискът е по-голям при сондажи за конвенционален газ, защото той е с по-голямо налягане, отбеляза полският експерт. В Румъния се правят интензивни проучвания в няколко области. Тъй като Европа има нужда от общи стандарти, България е един от инициаторите за създаване на единно европейско законодателство в областта на проучването, разработката и добива на шистов газ.
Природозащитните
България няма да има думата при определяне на цените на шистовия газ, дори и той да се добива на наша територия, защото концесионерът ще бъде чужда компания, заяви Мариана Христова от Коалиция за климата. В момента нашето законодателство не прави разлика между добив на шистов и на конвенционален газ и така под разрешително за проучване на конвенционален газ може да се скрие проучване за шистов газ, смята тя. Христова и други представители на обществени организации и комитети посочиха обект в село Рогозина, община Генерал Тошево, където има инсталирани съоръжения за проучване на шистов газ. При подобни проучвания се използва огромно количество вода и тя ще бъде взета от водния хоризонт под Добруджа, смята Христова. От тези подпочвени води се захранват Добрич и други населени места, в този район е житницата на България, а ако започнат проучвания това ще стане индустриален терен, алармираха обществениците. Използваната вече вода за разбиване на скали с шисти не би могла да се пречисти, за да бъде годна за пиене или дори за селскостопански нужди, категорична е Христова. Наказанието за замърсяване според българското законодателство е 100 000 лв.
Според енергийния специалист Христо Казанджиев рисковете при добив на шистов газ са минимални и управляеми, няма опасност от замърсяване на подпочвени води, защото проучванията и добива се извършват на дълбочина много под тази, на която се намират водите. На по-ранен етап в проучванията са били използвани радиоактивни вещества, но това вече не е така, коментира още полският експерт Поправа. Използваните от компаниите химикали се обявяват публично и се контролират от държавата, добави той. Предимство на шистовия газ е, че се добива на сухоземна територия, а не в шелфове и океани, където достъпът е по-труден, но пък количествата шистов газ обикновено не са толкова големи, както при конвенционалния газ и се налага пробиването на множество сонди и обхващането на по-голяма територия, коментира Камен Колев от БСК. Трябва да сме наясно и с рисковете, да признаем, че съществуват и да се опитаме да се справим с тях, а не да ги заобикаляме, добави той. Според него заради добива на шистов газ има опасност от изтичане на газ през сондите и замърсяване на подпочвените води, както и предизвикване на слаби земетресения.