Еколози:Спорни промени в ЗПБ

Обезпокоителните промени в Закона за подземните богатства (ЗПБ) предстои да бъдат гласувани в идните дни на второ четене в Народното събрание, алармира в писмо Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване.
Какви са аргументите на гражданската огранизация?
"Оправданието на МС за предложената поправка в ЗПБ е транспонирането на Директива 2006/21/ЕО, която въвежда общоевропейски изисквания към управлението на отпадъците от миннодобивната индустрия. Тази директива посочва, че не се отнася до отпадъци от миннодобивна дейност в морето, тоест Директивата не създава задължение за държавите членки на ЕС да прилагат нейните норми спрямо управлението на отпадъците, генерирани от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства в морето. ЕС оставя свобода на страните членки сами да регулират тази материя. МС и НС на Република България решават, че след като няма непосредствени европейски изисквания за управлението на тези отпадъци, то те ще ги оставят без държавен контрол и правно регулиране, като така пренебрегват здравия разум и конституционните си задължения да опазват околната среда, здравето на гражданите и обществения интерес.
Как се случва това - Законът за управление на отпадъците изключва от своя обхват отпадъците от миннодобивната индустрия, защото има специален закон, който регулира тази материя – Законът за подземните богатства. С планираното изменение обаче на този закон неговите разпоредби няма да се прилагат за отпадъците от проучване, добиване и първична преработка на подземни богатства в Черно море. Така тези отпадъци остават без правна регулация, без стандарти и изисквания за тяхното управление, без компетентен държавен орган, който да следи тази дейност, без правила, без контрол и без санкции.
Защо е опасно това? – Правилното управление на миннодобивните отпадъци в морето е изключително скъпо. Няма гаранция, че когато няма държавни изисквания и контрол, компаниите ще го правят от добросъвестност, вместо да депонират отпадъците в морето и така да спестяват десетки милиони левове на година.
Кои са тези отпадъци към настоящия момент – това са отпадъците от проучвателните и добивните сондажи за нефт и газ в Черно море – отработен технологичен разтвор, отпадни води и баласт, замърсени с нефт и токсични химикали."
Според организацията полза от тези промени са за компаниите, които имат разрешителни за търсене и проучване на нефт и газ в Черно море и тези с концесии за добив – (към настоящия момент) „Тотал“, ОМВ, „Репсол“, „Мелроуз рисорсиз“, „Ледербел“, „Блек Сии Енерджи“, и „Проучване и добив на нефт и газ“.